Истинските атаки бяха нанесени по южните и източните стени, съсредоточени по портите. Итковиан, чиято позиция беше точно между тях, можеше пряко да наблюдава защитата от двете страни. Беше видим за врага и не една стрела и копие полетяха към него, но съвсем малко стигнаха до платформата. Това беше едва първият ден. Обхватът и точността щяха да се подобряват през следващите. Много скоро щеше да му се наложи да отстъпи от наблюдателната си позиция. Междувременно смяташе да предизвиква с присъствието си безсилната ярост на щурмуващите.
Когато беклитите и бетаклитите се втурнаха напред, с понеслите стълби десандии между тях, Итковиан даде заповед за контраогън от стените и порталните кули. Последвалата касапница бе страховита. Щурмуващите не си направиха труд да се прикрият зад костенурки и започнаха да гинат в ужасяващи количества.
Но броят им беше такъв, че все пак достигнаха портите, овните заудряха и пробивите станаха. Панионците обаче, след като нахлуха през проходите, се оказаха на открити пространства, превърнати в мъртви зони от стрелците на Сивите мечове и капънците, които сипеха убийствени залпове иззад барикадите на пресечните улици и входове.
Стратегията на Щит-наковалня с отбрана на няколко полоси се оказа убийствено ефикасна. Последвалите контраатаки бяха толкова ефективни, че позволиха излази извън портите, в яростно преследване на бягащите панионци. И поне през този ден никой от отрядите, които бе изпратил напред, не прекали. Дисциплината бе задържала капънталите, лестарите и отрядите от Корал.
Първият ден беше приключил и беше спечелен от защитниците на Капустан.
Краката му трепереха, усилилият се бриз сушеше потта от лицето му и щипеше с хладните си пипала през решетката на полушлема му, галеше почервенелите му от пушеците очи. Щом тъмнината го загърна, Итковиан се вслуша в грохота на камъните по редута на Източен страж и за първи път от няколко часа се обърна да огледа града.
Цели карета бяха пламнали, пламъците на пожарите се извисяваха към нощното небе и осветяваха дебелия покров на облаците черен дим. „Знаех какво ще видя. Защо ме стъписва тогава? Защо изцежда кръвта от жилите ми?“ Изведнъж уморен, той се облегна на перилото и ръката му се отпусна на коравия камък.
Нечий глас проговори от сенките на прохода на кулата.
— Имате нужда от отдих, сър.
Итковиан притвори очи.
— Самата истина, дестраянт.
— Но отдих няма да има — продължи Карнадас. — Другата половина на щурмовите сили се струпва. Можем да очакваме атаки през нощта.
— Знам.
— Брукалаян…
— Да, налага се. Е, хайде, ела.
— Тези усилия стават все по-трудни — изпъшка Карнадас, докато се приближаваше към Щит-наковалня. Опря ръка на гърдите му. — Заразата на лабиринтите ме заплашва — продължи той. — Скоро ще мога само да се пазя от нея.
Умората се изцеди от Щит-наковалня, в крайниците му отново се вля бодрост и той въздъхна.
— Благодаря.
— Смъртният меч току-що бе повикан в Хомота да даде отчет за първия ден на битката. И, не, не мога да ви зарадвам с вестта, че Хомотът е унищожен от сто огнени кълба. Стои си непокътнат. Но предвид тези, които сега приютява, май не бива повече да му желаем такъв край.
Итковиан извърна погледа си от улиците и се взря в осветеното от червени пламъци лице на дестраянта.
— Какво искате да кажете?
— Баргастите, Хетан и Кафал, се настаниха в Главната зала.
— Аха. Разбирам.
— Преди да тръгне, Брукалаян ме помоли да ви попитам за усилията ви да намерите начин костите на духовете основатели да бъдат пощадени от предстоящите пожари.
— Не успях. А и не изглежда вероятно да имам скоро възможност да подновя усилията си в тази посока.
— Разбираемо. Ще предам думите ви на Смъртния меч, макар и не с явно облекчение.
— Благодаря ви.
Дестраянтът пристъпи към бойниците и погледна към мъртвата зона отвън.
— Богове подземни, джидратите продължават да държат редута?
— Не е сигурно — промърмори Итковиан и също се загледа натам. — Най-малкото, бомбардировката не е престанала. Едва ли е останало вече нещо освен купчини камък. Мисля, че преди половин камбана чух как рухна една стена, но е много тъмно, за да се разбере.
— Легионите настъпват отново, Щит-наковалня.
— Трябват ми още вестоносци. Последният ми отряд…
— Знам, рухнали са от умора. Ще ви оставя и ще направя каквото ме помолихте.
Итковиан чу как Карнадас тръгна към стълбата, но погледът му се задържа на вражеските позиции на изток и на юг. Тук-там между бойните карета проблясваха покрити фенери, плътните редици пристъпваха бавно, скрити зад плетените кръгли щитове. Появиха се по-малки отряди на щурмовата част на скаландите, придвижваха се предпазливо напред.