Тропотът на ботуши зад гърба му го предупреди, че вестоносците са дошли. Без да се обръща, Итковиан нареди:
— Съобщете на капитаните на стрелковите отделения и артилерията, че панионците скоро ще подновят щурма си. Искам войници по стените и бойниците. Ротите при портите да се прегрупират — в пълен състав, включително сапьори.
Иззад плътните редици на панионците към небето се издигнаха десетки огнени кълба. Снарядите извиха в дъга и профучаха с рев над главата на Щит-наковалня. Взривове окъпаха града в огнена светлина и разтърсиха обкования с бронз каменен под. Той се обърна към вестоносците:
— Действай.
Карнадас подкара коня в лек галоп през площада Тура’л. Огромната арка на петдесет крачки вляво от него току-що бе поразена в единия край и пръсна разбита зидария и горящ катран по каменните плочи и покривите на жилищните здания до нея. Лумнаха пламъци и дестраянтът видя как от сградите се изсипаха човешки фигури. Някъде на север, в самия край на Храмовия квартал, пожарът бе погълнал друго жилищно каре.
Стигна до другия край на площада и без да забавя, препусна по Улицата на сенките — с храма на Сянка вляво и храма на Кралицата на сънищата — вдясно от него, — после отново зави наляво, щом стигна до Копието на Дару — главния булевард на квартала. Пред него се извисиха черните камъни на Хомота, древната цитадела, издигаща се над по-ниските околни сгради.
Портата се пазеше от три отделения джидрати в пълно снаряжение и с извадени оръжия. Познаха го отдалече и му махнаха да влезе.
В двора той скочи от седлото, остави коня на грижите на един коняр и тръгна към Великата зала, където знаеше, че ще завари Брукалаян.
Щом закрачи по главния коридор към масивната двукрила врата, видя пред себе си друг мъж. В халат и с вдигната качулка, той беше без обичайния ескорт, полагащ се за външни хора, но крачеше към входа с изящна увереност. Карнадас се зачуди как е могъл да мине през кордона на Джидрат, после ококори очи, като видя как странникът само махна с ръка и огромните крила се люшнаха и се отвориха пред него.
От Великата зала до ушите му стигнаха увлечени в горещ спор гласове, които бързо заглъхнаха с появата на странника.
Карнадас забърза и щом стигна до разтворената врата, успя да хване края на гневния протест на жреца на Рат-Гугла:
— … моментално!
Дестраянтът се шмугна през прага едва на крачка-две след непознатия. Видя как Смъртният меч, застанал до каменния олтар в центъра, се обърна и изгледа новодошлия. Баргастите Хетан и Кафал седяха на дрипавата си черга на няколко крачки вдясно от Брукалаян. Жреците и жриците от Съвета на маската до един се бяха навели напред — маските им се бяха изкривили в пародия на недоволство, с изключение на Рат-Гугла, който стоеше прав и маската му, наподобяваща череп, се беше изопнала от гняв.
От мястото, където стоеше, дестраянтът не можеше да види лицето на мъжа, но видя как мръдна качулката му, когато огледа маскираното събрание.
— Ще пренебрегнете ли заповедта ми? — попита Рат-Гугла, като се мъчеше да обуздае гнева си, и огледа съвета. — Къде са нашите джидрати? Защо, в името на боговете, не чуват призива ни?
— Уви — промълви на дару странникът, — в момента те са се вслушали в зова на своя сън. По този начин ще избегнем ненужното прекъсване. — Мъжът се извърна към Брукалаян, с което позволи на Карнадас — вече застанал до Смъртния меч — да види лицето му. Кръгло, странно гладко, отпуснато в израз на спокойно благодушие. „А, търговецът, когото Итковиан прие. Как се казваше… Керули.“ Светлите очи на мъжа се спряха на Брукалаян.
— Моите извинения към командира на Сивите мечове, но се боя, че се налага да се обърна към Съвета на маската. Ще бъдете ли така любезен да ми отстъпите трибуната?
Смъртният меч кимна.
— Разбира се, сър.
— Не сме съгласни! — изсъска Рат-Сенкотрон.
Очите на странника се извърнаха към жреца и погледът му се втвърди.
— Вие, за съжаление, нямате избор. Гледам ви всички и намирам представителството ви за ужасно неадекватно.
Карнадас едва потисна смеха си и като видя вдигнатата вежда на Брукалаян, отвърна с израз на невинно учудване.
— Кълна се в Бездната — възропта Рат-Бърн, — кой сте вие, че да давате такава преценка?
— На истинското си име не държа, жрице. Само на титлата, за която настоявам сега.
— Титла?
— Рат-К’рул. Дойдох, за да заема мястото си в Съвета на маската и да ви кажа това: един от нас ще ни предаде всички.