Стони седеше на твърдия нар, с разчорлена коса, провиснала на мръсни кичури пред лицето й. Грънтъл посегна и бавно среса с пръсти кичурите назад.
Тя въздъхна хрипливо.
— Глупаво е. Стават такива неща. В битката няма правила. Бях идиотка, опитах се да убия сиърдомина само с една рапира — той я избута настрана със смях. — Вдигна глава. — Не оставай с мен, Грънтъл. Виждам какво има в очите ти. Върви си. — Огледа стаята. — Трябва само… само да се почистя. Не те искам нито тук, нито пред вратата. Заемеш ли тази позиция, Грънтъл, никога няма да я оставиш. Ти си най-добрият боец, когото съм виждала. Избий няколко панионци… Гуглата да ме вземе дано, всичките ги избий.
— Сигурна ли си, че…
Тя се изсмя грубо.
— Дори не се опитвай.
Той изсумтя и започна да оправя снаряжението си. Затегна ремъците. Намести подплатата отдолу. Пусна забралото на шлема. Разхлаби сабите в ножниците.
Стони го гледаше мълчаливо.
Най-сетне бе готов.
— Е, добре. Ти си отдъхни, момиче. Когато се оправиш, все още ще са останали много.
— Да.
Грънтъл се обърна към вратата.
— Нареди ги добре.
— Да.
Беклитите и скаландите стигнаха до източната стена. Многохилядна маса. Пред лицето на отслабващия дъжд от стрели се вдигнаха стълби, по тях се закатериха хора, започнаха да се прехвърлят през бойниците. Източната порта отново беше завзета, врагът се изсипа през прохода и на площада на Новия източен пазар.
На юг Главната порта на града падна под съсредоточения бараж на катапултите. Легион беклити нахлу в площад Джеларкан. Добре прицелено кълбо горящ катран улучи Западните казарми на капънталите — сградата лумна в пожар, който огря целия град в зловещо червено зарево.
Ударни части на урдомани и сиърдомини пробиха през Северната порта и нахлуха в най-близките улици на Дару, след като унищожиха Стана на Нилдар и избиха всички вътре. Врагът бе нахлул в града от всички страни.
Битката, заключи Итковиан, не вървеше добре.
При всяко донесение на вестоносците Щит-наковалня раздаваше заповеди с мек и спокоен глас.
— Четвърто крило на Девета барикада между кулите при Източна и Не’рор. Осигурете провизии и боеприпаси на капънталите в двете кули… Седмо крило — на Западна вътрешна кула и стената. Искам доклад за положението при кула Джебрал. В Западните бараки имаше петстотин капънтали — вероятно са обкръжени… Пета и Трета гриви на улиците около площад Тулар на помощ на капънталите… Първа, Шеста и Осма гриви на бегом към Северен храмов квартал — блокада и щурм, докато върнат Северна порта… Четвърта, Втора и Осма гриви на Нов източен пазар. След като се възстанови Източна порта, искам Първо, Трето и Пето крило да направят излаз. Крайна цел — редут Източен страж — искам обсадните машини да се неутрализират и оцелелите джидрати да бъдат изтеглени. Предайте на тримайстера да се яви на доклад…
Между командите и идващите и заминаващи вестоносци Итковиан наблюдаваше сражението при Нов източен пазар — доколкото можеше да вижда сред блясъка на пожарите и гъстите облаци дим. Скаландите напираха здраво, за да преодолеят барикадите, пречещи им да стигнат до двореца на принца. Грамадни камъни биеха по външната стена на двореца непрестанно, но без никакъв резултат — тънките лъскави каменни стени дори не трепваха. Дори свистящите кълба горящ катран не постигаха нищо, освен да оставят черни петна по повърхността на неведомия камък. Дворецът трябваше да се превземе по трудния начин — стъпка по стъпка, стая по стая, етаж след етаж, и панионците горяха от нетърпение да се заемат със задачата.
Тримайстерът на Сивите мечове, командващ Първо, Трето и Пето крило, се появи на парапета. Беше един от най-старите офицери на Щит-наковалня, мършав, висок, със сива брада, скриваща многобройните белези.
— Предадоха ми назначението, Щит-наковалня.
„Защо ви повиках тогава? Виждам въпроса в очите ви? Не са ви нужни насърчения, за да ви наточат за тази самоубийствена мисия.“
— Ще бъде неочаквано — промълви Итковиан.
Мъжът присви очи и кимна.
— Да, сър. При всички тези пробиви вражеският фронт е загубил сцепление. В тази нощ хаосът се е възцарил навсякъде. Ще унищожим обсадните машини според заповедта. Ще изтеглим оцелелите в редута.
„Е, стари приятелю. Аз съм този, който има нужда от насърчителни слова.“
— Отваряйте си очите, сър. Искам също да разбера позициите на задния панионски ешелон. По-точно — тенесковрите.
— Разбрано, сър.
Пристигна вестоносец — жена; качи се залитайки по стълбата.
— Щит-наковалня! — задъхано каза.
— Докладът ви! — подкани Итковиан.
— От Тримайстер на Първа, Седма и Шеста гриви, сър.
„Северната порта.“ Той погледна на север. Повечето жилищни сгради на Дару горяха.
— Продължете.
— Тримайстерът докладва, че се е натъкнал на ударните части на урдоманите и сиърдомините. Всички са мъртви, сър.
— Мъртви?
Младата жена кимна и замълча, за да изтрие зацапаната със сажди и пепел пот от лицето си. Шлемът й, забеляза Итковиан, беше твърде голям.
— Някакъв гражданин повел на щурм останките от капънталската стража, както и други граждани и пазачи на кервани. Сър, влезли са в бой с урдоманите и сиърдомините три пъти подред — и са ги изтласкали. Тримайстерът вече държи Северната порта и сапьорната му рота я възстановява.
— А това импровизирано опълчение и неговият командир?
— Само няколко ранени останали да посрещнат тримайстера, сър. Това… ъъъ… опълчение е тръгнало на запад към рота урдомани, опитващи се да щурмуват Лектар.
— Вестоносец, изпратете им на помощ Първо крило. След като предадете заповедта ми, си починете.
— Слушам, Щит-наковалня.
— Това не е зачисленият ви шлем, нали?
Смутена, тя поклати глава.
— Ъъъ… изгубих го, Щит-наковалня.
— Явете се при интенданта да ви даде подходящ.
— Слушам, сър.
— Вървете.
Двамата ветерани загледаха как младата жена се отдалечава.
— Каква немарливост — промърмори тримайстерът. — Да си загуби шлема.
— Наистина.
— Но умно, че си е намерила друг.
Щит-наковалня се усмихна.
— Тръгвам, сър.
— Финир да е с вас, тримайстер.