— Самоунищожение — повтори Корлат и изгледа Каллор с присвити очи. — Интересен детайл. Бихте ли обяснили?
— Разбира се. Сред намерените хроники, след като бе дешифриран езикът — този подвиг сам по себе си е достоен за дълъг монолог, но като виждам как помръдвате в седлата си като нетърпеливи деца, ще ви спестя разказа. Та значи от тези хроники се разбра, че тези Матрони, всяка от които властвала над популация с размерите на днешен град, се събрали, за да уредят различните си амбиции. Какво точно са търсели, освен неизмеримата сила, която бездруго притежавали, не е съвсем ясно. Но пък нужни ли са някакви разумни причини, когато властва амбицията? Достатъчно е да се каже, че те са… възкресили древна порода, върната от забвението от Кралиците-майки; по-примитивна версия на самите К’Чаин Че’Малле. По липса на по-добро име моите учени навремето ги нарекоха „Късоопашатковци.“
Уискиджак не откъсваше очи от Корлат и само той забеляза как тя се вкочани. Чу зад себе си Силвърфокс и Круппе — изкачваха се по склона.
— По единствената причина — продължи сухо и монотонно Каллор, — че физически те се различавали от К’Чаин Че’Малле по това, че имали къси дебели опашки, вместо нормалните дълги и тънки. Това ги правело не толкова бързи — по-скоро изправени, пригодени за света и цивилизацията, към която принадлежали първоначално. Уви, тези нови деца се оказали не толкова послушни, колкото Майките били свикнали да очакват от своето потомство — по-точно, Късоопашатковците не били склонни да отстъпват и да сливат магическите си таланти с майчетата си. Резултатът бил гражданска война и магиите, които се развихрили, били апокалиптични. За да оценим степента на отчаянието, обзело Матроните, е достатъчно да попътува човек на юг от този континент, до мястото, наречено Морн.
— Разривът — промълви Корлат и кимна.
Усмивката на Каллор беше смразяваща.
— Тя се опитала да обуздае силата на самия портал, но не на портал на най-обикновен лабиринт. О, не, решила да отвори портала, водещ към самото селение на Хаоса. Каква надменност, да си помисли, че може да контролира — ред да наложи — над такова нещо. — Замълча, сякаш премисляше собствените си думи, след което се изсмя. — О, има един-два горчиви урока в този разказ, не мислите ли?
— Я по-добре да се върнем на настоящето — изпръхтя Каладън Бруд. — Значи в долината имаме немрящи Ловци на К’елл. Въпросът, който следва да задам, е: какво търсят тук?
— Използвани са.
Очите на всички се приковаха в Силвърфокс, която стоеше пред коня си, стиснала юздите.
— Не ми звучи добре — изръмжа Дужек.
— Използвани са — повтори Силвърфокс. — От Пророка на Панион.
— Невъзможно — отсече Каллор. — Само Матрона на К’Чаин Че’Малле би могла да командва Ловци на К’елл — дори да са немрящи.
— В такъв случай, изглежда, че имаме повече от един враг — каза Корлат.
— Пророкът на Панион си има съюзник? — Дужек се наведе от седлото и се изплю. — За такова нещо и намек нямаше…
— И все пак — прекъсна го Силвърфокс — доказателството е пред нас, долу в долината.
— Една Матрона не може да ражда потомство без семето на живи мъжкари — заяви Каллор. — Следователно, след като са унищожени всички Ловци на К’елл, остава ни един враг по-малко.
Бруд се обърна и го изгледа с присвити като цепки очи.
— Лесно е за преглъщане това разкритие.
Каллор сви рамене.
— Но пред нас стои и друга истина — продължи бойният главатар. — За унищожението на Ловците на К’елл. Явно някой го прави вместо нас.
Мълчание. После, бавно, очите на всички отново се приковаха в Силвърфокс. Тя се усмихна.
— Казах ви преди известно време, че на всички ви ще ви трябва помощ.
— Т’лан Имасс! — изръмжа Каллор. — В такъв случай обясни ни, кучко, защо ще се занимават с К’Чаин Че’Малле? Не са ли джагътите заклетите им врагове? Защо ще се възлага нов на немрящите ти следовници? Защо ти и твоите Т’лан Имасс се включихте в тази война, жено?
— В нищо не сме се включили — отвърна тя с полупритворени очи под тежките клепачи, застанала, както щеше да застане Татърсейл, с ръце, отпуснати на корема, със здраво и в същото време — закръглено и меко тяло под ризата от еленова кожа.
„Ах, как ми е познато това лице. Леката ръка. Внимавай…“
— Отричаш ли тогава — заговори бавно Бруд, — че твоите Т’лан Имасс са унищожили тези Ловци на К’елл?
— Никой ли от вас не се е замислял — каза Силвърфокс и ги изгледа един по един — защо Т’лан Имасс воюваха с Джагът?