— Може би едно обяснение — каза Дужек — ще помогне да разберем.
Силвърфокс кимна отсечено.
— Когато се появиха първите Имасс, бяха принудени да живеят в сянката на Джагът. Търпени, пренебрегвани, но само в малки, управляеми групи. Изтласквани в най-бедните земи. След това сред Джагът се появили Тирани, които изпитвали удоволствие да ги заробват, да им налагат кошмарно съществуване — иго, в което следващите поколения се раждали, без да познават друг живот, без нищо да знаят за свободата.
— Урокът бил тежък, нелесен за преглъщане, защото истината била следната: в този свят имало разумни същества, които използвали добродетелите на други, тяхното състрадание, любовта им, верността им към ближните — продължи тя. — Тези качества били използвани и с тях се гаврели. Племената на Имасс най-сетне осъзнали, че боговете им всъщност са Джагътски тирани. Скрити зад приятелски маски. Тирани, които ги манипулирали с оръжието на вярата… Въстанието беше неизбежно и се оказа опустошително за Имасс. По-слаби, несигурни дори в онова, към което се стремим, нито в това какво ще ни донесе свободата в случай, че я постигнем… Но нямаше да отстъпим. Не можехме.
— Сред Джагът никога не е имало повече от шепа Тирани, жено — изръмжа Каллор.
— Дори шепа е твърде много, и да, намерихме си съюзници сред Джагът — онези, за които действията на Тираните бяха осъдителни. Но вече носехме белези по себе си. Белези, нанесени от измяна и неверие. Можехме да се уповаваме само на ближните си. В името на бъдещите ни поколения всички джагъти трябваше да измрат. Никой не можеше да бъде оставен, за да не създаде още деца, да не позволи сред тези деца да се въздигнат нови Тирани.
— И как се отнася всичко това към К’Чаин Че’Малле? — попита Корлат.
— Преди над този свят да властват Джагът, властвали са К’Чаин Че’Малле. Първите джагъти са били спрямо К’Чаин Че’Малле това, което първите Имасс са били за Джагът. — Замълча и тежкият й поглед ги обходи един по един. — У всеки вид е посято семето на господството. Нашите войни с Джагът ни унищожиха — като жив народ, като гъвкава, развиваща се култура. Това бе цената, която ние платихме, за да осигурим свободата, която вие притежавате сега. Нашето вечно жертвоприношение. — Помълча отново, след което продължи с по-твърд тон: — Тъй че сега ви питам — всички вас, които се нагърбихте със задачата да поведете война срещу една тиранична, всепоглъщаща империя, вероятно да пожертвате живота си в полза на хора, които не знаят нищо за вас, на земи, на които кракът ви никога не стъпвал и няма да стъпи — питам ви, има ли все още нещо за Т’лан Имасс, което да не разбирате? Унищожете Панион Домин. Това трябва да стане. За мен, за моите Т’лан Имасс, остава задачата да унищожим заплахата, която се крие зад Пророка на Панион, заплахата, която е К’Чаин Че’Малле.
Бавно изгледа лицата им, едно по едно.
— Останала е една жива Майка. От плът и кръв. Ако тя намери мъжко същество от своя вид, от плът и кръв… тиранията на Джагът ще бъде нищо в сравнение с тази на К’Чаин Че’Малле. Това ще бъде нашето жертвоприношение.
Само дъхът на вятъра изпълваше тишината, последвала думите й.
Каладън Бруд се обърна към Каллор.
— И ти намираш тази жена за ненавистно същество?
— Тя лъже — изхриптя той в отговор. — Цялата тази война е безсмислена. Нищо повече от лъжлива маневра.
— Маневра? — повтори с неверие Дужек. — Чия?
Каллор стисна устни и не отговори.
— В това може и да има някаква истина. Не че Силвърфокс лъже — убеден съм, че тя говори истината, поне за нещата, които пожела да ни сподели. Не, имам предвид маневрата. Помислете за заразата на лабиринтите. Вярно, ядрото й като че ли е съсредоточено в Панион Домин, и вярно е също така, че покварата на отровата е на Лабиринта на Хаос. При все това човек трябва да си зададе въпроса: защо една Матрона на К’Чаин Че’Малле, която е хранилището на необятен извор на чародейство, ще се стреми да унищожи самите проводници на своята сила? Ако е присъствала на унищожаването на Морн — когато е станал Разривът, — защо ще се опитва отново да обуздае хаоса? Амбициозна — добре, но чак да е глупава? Това е трудно за възприемане.
Докато важността на думите й бавно улягаше в ума на Уискиджак, той осъзна нещо друго. „Наистина съществува друг враг, и ако се съди по физиономиите на повечето тук — с изключение на Дужек и моя милост, несъмнено — разкритието не е толкова изненадващо, колкото би трябвало да е. Вярно, уловихме намека, но не успяхме да направим връзката. Бруд, Корлат, Каллор — богове, даже Круппе и Артантос! Да не забравя да не сядам с някой от тях на игра на кокалчета!“ Извърна отново очите си към Силвърфокс и го срещна същият леко сънлив, мъдър поглед.