— Но все пак са те извадили. Веднъж. Откъснали са те от гробната ти могила…
— Некроманти, дано изгният покварените им сърца. Това няма да се повтори. Боговете ми се погрижиха за това, със силата на собствената им кръв. Аз ще те придружавам, Бен Адефон Делат. В лабиринтите. Аз съм твоят щит. Използвай ме. Вземи ме, където пожелаеш.
Тъмните очи на Бързия Бен се присвиха.
— Не вървя по прави пътеки, Таламандас. И колкото и безсмислени да изглеждат действията ми за теб, няма да си губя времето с обяснения.
— Моите богове са се доверили на теб, магьоснико.
— Защо?
— Защото те харесват.
— Дъх на Гуглата! Какво толкова съм бълнувал?
— Всъщност не мога да ти кажа защо ти вярват, магьоснико. За неща като тези не мога да питам. В трескавото си състояние ти показа, че умът ти работи — ти изплете мрежа, паяжина, но дори и аз не можах да различа нишките, свързващите я възли. Твоят усет за причинността надвишава интелекта ми, Бен Адефон Делат. Навярно моите богове са доловили замисъла ти. Възможно е да е само намек, включил инстинктивното подозрение, че у теб, смъртния, Сакатият бог ще срещне достойния си противник.
Бързия Бен се изправи с усилие и закрачи към коженото си снаряжение с цветовете на Подпалвачите на мостове, струпано близо до отвора на шатрата.
— Все едно, това е планът. Добре, Таламандас, правим сделка. Признавам, бях се объркал как да продължа без лабиринтите си. — Спря и отново се обърна към стикснера. — Ти сигурно би могъл да ми отговориш на няколко въпроса. Още някой се е включил в тази игра. Като че ли подготвя своята съпротива срещу Падналия? Знаеш ли кой или какво би могъл да бъде?
Таламандас сви рамене.
— Древни богове, магьоснико. Моите баргастки богове са стигнали до извода, че действията им като цяло са били реагиращи…
— Реагиращи?
— Да. Нещо като бой при отстъпление. Изглежда, са неспособни да променят бъдещето. Могат само да се подготвят за него.
— Адски фаталистично от тяхна страна.
— Вечният им недостатък, магьоснико.
Бързия Бен сви рамене под навлечената броня.
— Не забравяй, че тази битка всъщност не е тяхна. Освен може би за К’рул.
Таламандас скочи на пода, заситни и застана пред магьосника.
— Какво каза? К’рул? Какво знаеш ти за него?
Бързия Бен вдигна вежда.
— Е, в края на краищата нали той направи лабиринтите. Плуваме в безсмъртната му кръв — ние, маговете, и всеки друг, който прилага пътищата на магьосничеството, в това число и боговете. Твоите също, предполагам.
Стикснерът заподскача, пръстчетата от клонки се впиха в пожълтялата трева около главичката-жълъд.
— Никой не може да знае това! Никой! Ти… ти… как си могъл… ах! Паяжината! Паяжината на твоя проклет мозък!
— К’рул е по-зле и от Бърн, предвид това, което му е нанесъл Сакатият бог — отвърна Бързия Бен. — Тъй че ако аз съм се почувствал безпомощен, представи си как трябва да се чувства той. С което този фатализъм става малко по-понятен, не мислиш ли? И ако това не стига, последните оцелели Древни богове са живели дълго, много дълго под бремето на ужасни проклятия, нали? При всички тези обстоятелства кой не би се почувствал малко фаталистично?
— Кучи син си ти, смъртни! Заплетена и извратена твар! Гибелна клопка си ти! Махни се от очите ми, проклет да си!
Бързия Бен сви рамене.
— Твоите баргастки богове са неспособни да го продължат сами. Не и хвърляйки цялата си тежест зад мен, във всеки случай. Не става, Таламандас — те все още са бебета, захвърлени сами в леса. Не, Древните богове са минали в отбрана — опитаха се да се продължат сами, предполагам. Легендарната им надменност. Ала това не подейства. И сега си търсят съюзници.
— И така — продължи той, — кой се залови да те преобрази в нещо, което би могло да ме защити в лабиринтите? Гуглата например, предполагам. Пластове и пластове смърт, които да опазят душата ти. И твоите баргастки богове, разбира се. Срязали са обвързващите заклинания, ограничаващи силата ти. А и Финир ти е подхвърлил кокал, или Трийч, или който и да се е сврял там сега в онзи курник — можеш да ми подскажеш, ако ти хрумне нещо. Предполагам, че и Кралицата на сънищата се е намесила, като мост между теб и Спящата богиня, за да те превърне в единствения и надежден, може би, борец срещу отровата в кръвта й и в жилите на К’рул. Тъй че си готов да тръгнеш, но накъде? Как? И тук се намесвам аз. Как да стигна до толкова далече, Таламандас?