— С това, което търси, с това, което е в ядрото на желанията му.
Силвърфокс клатеше глава, сякаш искаше да отрече казаното от Окрал Лом.
— И какво търси той?
Гадателят на кости сви рамене.
— Призовнице, много скоро ще го разбереш, защото Онос Т’уулан е чул твоя призив за Втория сбор. Но много ще закъснее, уви.
Круппе видя как погледът на Силвърфокс се върна на Пран Чоул.
„Като пое отговорността за нейното създаване, този Хвърляч на кости й предложи дар — фокус на нейния гняв, жертва, срещу която да бъде развихрен. Помня те, Пран Чоул, там, в света на сънищата ми. Лицето ти, състраданието в очите ти. Дали ще намеря куража да попитам: вие, Имасс, наистина ли сте били някога всичко това?“
От редиците излязоха други двама. В тишината, настъпила след думите на Окрал Лом, първият заговори.
— Аз съм Ай Естос, от Логрос Т’лан Имасс. — Беше покрит с кожи на арктически вълци и беше по-висок и строен от другите.
Силвърфокс отвърна почти разсеяно:
— Поздравявам те, Ай Естос. Разрешавам ти да говориш.
Т’лан Имасс се поклони признателно и продължи:
— Логрос можаха да изпратят само двама Хвърлячи на кости на това Събиране. По причина, която ще ви кажа сега. — Замълча и след като Силвърфокс не отговори нищо, продължи: — Логрос Т’лан Имасс преследват ренегати — от расата ни. Които са нарушили Клетвата. Бяха извършени престъпления, Призовнице, на които трябва да се отвърне. Аз дойдох от името на клановете на Логрос.
Силвърфокс тръсна глава и насила откъсна погледа си от Пран Чоул. Вдиша дълбоко и изправи гръб.
— Ти каза, че тук има още един Хвърляч на кости от Логрос.
Облеченият с вълчи кожи Т’лан Имасс отстъпи встрани. Жената, стояща зад него, беше с едри кости, черепът под тънката й сбръчкана кожа бе като на звяр. Носеше дълго люспесто наметало, провиснало чак до земята. Нямаше шлем. По широкия й плосък череп бяха останали само няколко парчета кожа, от които висяха дълги бели косми.
— Олар Етил — представи я Ай Естос. — Първа сред Хвърлячите на кости. Елейнт, Първият соултейкън. Тя не пътува с мен, защото Логрос й бяха поставили друга задача, която я отведе надалече от клановете. До този ден Логрос не бяхме виждали Олар Етил много години. Елейнт, ще говориш ли за успеха или провала на своето издирване?
Първият Хвърляч на кости килна глава и се обърна към Силвърфокс.
— Призовнице. Докато наближавах това място, ти властваше над сънищата ми.
— Да, макар и да не знаех коя си. Това можем да го обсъдим друг път. Кажи ми за задачата, поставена ти от Логрос.
— Логрос ме изпратиха да търся останалите армии на Т’лан Имасс, каквито ги знаем от Първия сбор. Айфайлите, керлумите, бентрактите и оршаните.
— И намери ли ги?
— Четирите останали клана на Бентракт Т’лан Имасс са на Джакуруку, според мен затворени в Лабиринта на Хаос. Търсих ги там, Призовнице, но без успех. От оршаните, айфайлите и керлумите, докладвам за своя пълен провал — не намерих никаква следа. От което следва да се заключи, че те вече не съществуват.
Силвърфокс явно беше потресена от думите на Олар Етил.
— Толкова много… изгубени — прошепна тя. Круппе видя как се вкочани. — Олар Етил, какво вдъхнови Логрос да те изпратят да намериш останалите армии?
— Призовнице, Първият трон си намери достоен владетел. Владетелят заповяда това на Логрос.
— Владетел ли? Кой?
— Смъртен, носещ името Келанвед. Императорът на Малаз.
Силвърфокс помълча, после каза:
— Разбира се. Но той вече не го владее, нали?
— Не го владее, Призовнице, но и не го е предал.
— Какво означава това? А, защото императорът не е умрял, нали?
Олар Етил кимна.
— Келанвед не умря. Той се възвиси и зае Трона на Сянка. Ако беше умрял наистина, Първият трон отново щеше да остане незает. Той не умря, значи тронът също. Ние сме в безизходица.
— И когато се случи това… събитие… резултатът беше, че престанахте да служите на Малазанската империя и оставихте Ласийн да се справя сама в първите, най-критични години на управлението й.
— Времената бяха несигурни, Призовнице. Самият Логрос се беше раздвоил. Откриването на оцелели Джагът в Джаг Одан дойде навременно, макар да се оказа краткотрайно отвличане. След това някои наши кланове се върнаха на служба на Малазанската империя.
— И тази ли схизма беше виновна за ренегатите, които преследвате сега?
„А, върна й се умът, остро наточен. Зловеща информация, спор няма. Ренегати сред Т’лан Имасс…“
— Не, Призовнице. Ренегатите са си намерили друг път, който все още остава скрит за нас. В бягството си понякога използват Лабиринта на Хаос.
„Хаос ли? Чудно, на кого ли се кланят сега тия ренегати Т’лан Имасс? Не, не разсъждавай над това. Все още далечна е заплахата, подозира Круппе. Всяко нещо, като му дойде времето…“