Войникът като че ли се мъчеше да надвие някакво чувство, но само поклати сдържано глава.
— Присъствието ви ще бъде висока чест за тях, сър.
— Не мисля — отвърна с крива усмивка Итковиан. — Освен това предпочитам да остана незабелязан, честно казано.
— Тогава завийте покрай хълма. Качете се отзад, сър.
— Добра идея. Благодаря ви, сър. И още веднъж благодаря за този чудесен шлем.
Мъжът кимна мълчаливо.
Итковиан закрачи през кордона, войниците от двете страни се отдръпнаха да му отворят път и му отдадоха чест.
„Неуместна вежливост, но все пак ви благодаря.“
Тръгна към другата страна на хълма. Оттук вече се виждаха войсковите лагери на запад. Не бяха големи, но и двата бяха устроени професионално, малазанският изпъкваше с четирите си отделни, но свързани помежду си укрепления, вдигнати от натрупана пръст и обкръжени със стръмни ровове. Между тях се изпъваха добре отъпкани насипи.
„Впечатлен съм от тези чужденци. И съм длъжен да призная, че Брукалаян беше прав — ако бяхме успели да удържим, тези щяха да се окажат повече от достоен противник на силите на септарх Кулпат, въпреки численото превъзходство. Щяха да разбият обсадата. Само ако бяхме успели да удържим…“
Започна да се изкачва, прибрал под мишницата малазанския шлем.
Вятърът под билото беше силен и прогонваше бръмчащите насекоми. Щом излезе на билото, Итковиан спря. Навесът, изпънат на високите пръти, беше на петнайсет крачки напред. От тази, задната страна на мястото на официалната среща бяха подредени бурета с вода и кошове със знака на Търговска гилдия Тригали — добре позната още откакто гилдията бе основана в Елингарт, отечеството на Итковиан. Погледът му се спря на този знак и той изпита в сърцето си гордост от тях, заради явния им успех.
Под платното беше нагласена голяма маса, но всички стояха от другата страна под слънцето, сякаш формалните представяния все още не бяха приключили.
„Може и разногласия да са се появили вече. Сигурно хората от Съвета на маската са изразили недоволството си.“
Итковиан свърна наляво и се приближи безшумно, с намерението да остане встрани от навеса, близо до буретата с вино.
Но един от малазанските офицери го забеляза и се наведе към мъжа до себе си. Каза му нещо, след което другият, също малазански командир, бавно се обърна и го изгледа.
След още миг вече го гледаха всички.
Итковиан се закова на място.
Някакъв едър воин, с чук на гърба, пристъпи напред.
— Вие сте човекът, с когото всички очаквахме да се срещнем. Вие сте Итковиан, Щит-наковалня на Сивите мечове. Защитникът на Капустан. Аз съм Каладън Бруд…
— Моля за извинение, сър, но вече не съм Щит-наковалня и не съм повече войник на Сивите мечове.
— Казаха ни го. Все пак, моля ви, елате при нас.
Итковиан не помръдна. Огледа едно по едно лицата, втренчени в него.
— Разкривате позора ми, сър.
Воинът се намръщи.
— Позор?
— Да. Вие ме нарекохте Защитника на Капустан, но съм длъжен да го приема като подигравка, защото не защитих Капустан. Смъртен меч Брукалаян ми заповяда да държа града, докато дойдете. Аз се провалих.
Никой не проговори. Изтекоха няколко мига, преди Бруд да му отвърне:
— Нямаше никаква подигравка в думите ми. А се провалихте само защото не можехте да победите. Разбирате ли ме, сър?
Итковиан сви рамене.
— Разбирам аргумента ви, Каладън Бруд, но не виждам смисъл да спорим. Ако позволите, бих предпочел да остана встрани от заседанието. Няма да си позволя никакви коментари или мнения, уверявам ви.
— В такъв случай губещите сме ние — отвърна воинът.
Итковиан извърна очи към капитана си и се стъписа, като видя сълзите, потекли по загрубелите й страни.
— Държите ли да спорим за достойнствата ви, Итковиан? — попита намръщен Бруд.
— Не.
— И все пак се чувствате недостоен за това събиране.
— Може би защото все още не съм свършил, сър. Но отговорностите, които един ден ще трябва да поема, са си мои и трябва да си ги нося сам. Сега не предвождам никого, никого не представлявам и следователно нямам място в предстоящата дискусия. Бих предпочел само да слушам. Вярно е, че нямате основания да проявите подобна щед…
— Моля ви — прекъсна го Каладън Бруд. — Стига. Добре сте дошли, Итковиан.
— Благодаря.
По мълчаливо съгласие височайшите особи се раздвижиха и се приближиха до голямата дървена маса. Жреците от Съвета на маската се разположиха в единия край. Хъмбръл Тор, Хетан и Кафал заеха позиции зад близките до тях столове, като ясно дадоха да се разбере, че ще стоят прави по време на цялата среща. Грънтъл и Стони седнаха един срещу друг в средата, новият Щит-наковалня на Сивите мечове седна до Стони. Каладън Бруд и двамата малазански командири — единият беше еднорък, чак сега забеляза Итковиан — седнаха срещу жреците. Един висок сивокос воин в дълга черна ризница застана вляво от Каладън Бруд. Вдясно зад двамата малазанци застана знаменосецът им.