— Ей, вие, тримата, а аз? А чудовищната жажда на Круппе?
— Разбира се — подхвърли му Бързия Бен и бързо закрачи след двамата. — Потуши я по някакъв чудат начин — само че на друго място.
— О, не! Но не маха ли с ръка Уискиджак на Круппе? Колко щедър, мил господин е този Уискиджак! Един момент! Круппе ей сегичка ще ви настигне!
Двете морски пехотинки седяха на камъни от кръга на някогашно типи на петнайсет крачки от усамотилата се Силвърфокс. Денят над прерията гаснеше и сенките се удължаваха.
— Е, колко още според теб? — промърмори едната.
— Според мен се свързва с ония Т’лан Имасс. Виждаш ли прашните вихрушки около нея? Може да продължи цяла нощ.
— Огладнях.
— Уф. Признавам, само като погледна кожените ти ремъци, и устата ми се напълва със слюнка, скъпа.
— Проблемът е, че ни забравиха.
— Не е това проблемът. Може да не сме нужни повече. Тя няма нужда от охрана. Във всеки случай не и от такива сополиви смъртни като нас. А и вече видяхме каквото трябваше да видим, което значи, че е време да ходим да докладваме.
— От нас не се чакаше да докладваме, миличка. Забрави ли? Ако някой иска да му съобщим нещо, ще дойде да поговори сам с нас.
— Да де, само че досега никой не идва. Което исках да изтъкна.
— Което не значи, че трябва да ставаме и да се махаме. Освен това някой идва насам…
Другата се извърна на мястото си и изсумтя.
— Не е някой, на когото трябва да докладваме. Гуглата ми е свидетел, даже не ги познавам.
— Познаваш ги, разбира се. Едната поне. Търговката-магьосница на Тригали, Харадас.
— Другата е войник според мен. Моме от Елин — виж само колко сладко си кърши бедрата…
— Кораво лице обаче.
— Очите й са пълни с болка. Може да е от Сивите мечове — видях я на преговорите.
— Мда. И идват точно насам.
— Аз също — чу се глас на няколко крачки зад тях. Обърнаха се и видяха Силвърфокс.
— Тягостна работа — промърмори тя.
— Ъъъ, кое? — попита едната пехотинка.
— Събирането на жени.
— Няма да си клюкарстваме, нали?
Силвърфокс се усмихна.
— При ривите с клюки се занимават мъжете. Жените са твърде заети да им дават поводи.
— Ха. Каква изненада. Мислех, че си имате там някакви древни закони срещу прелюбодеяния и разни такива. Изгонване, убиване с камъни, така е при племената, нали?
— Не и при ривите. Спането с чужди мъже е страшно забавно. За жените де. Мъжете го взимат много на сериозно, естествено.
— Те всичко взимат на сериозно, мен ако питаш — измърмори пехотинката.
— От високото самомнение е така — съгласи се Силвърфокс.
Харадас и жената с нея се приближиха. Зад тях, на шейсетина крачки, се приближаваше и някаква жена, от баргастите.
Търговката-магьосница се поклони на Силвърфокс и двете малазанки.
— Здрачът е подходящо време за магии, нали?
— Какво искате да ме питате? — намръщи се Силвърфокс.
— Въпросът се породи от едно хрумване, Хвърлячко на кости. Хрумна ми току-що, затова дойдох при вас.
— Много се въртите около Круппе, Харадас.
— Може би. Проблемът със снабдяването продължава да мъчи тези армии, както знаете много добре. На преговорите Белоликите баргасти предложиха да осигурят сериозна част от онова, което ще трябва. Но въпреки тяхната самоувереност съм убедена, че много скоро и техните ресурси ще се изчерпят…
— Искате да ме питате за Телланн — каза Силвърфокс.
— Точно така. Лабиринтът на Т’лан Имасс със сигурност трябва да е останал… незаразен, в края на краищата. Бихте ли позволили на гилдията с цялото ни уважение да използваме този път…
— Не е заразен, да. Но все пак в Телланн има опасност от насилия и ще е рисковано за керваните ви.
Харадас я изгледа учудено.
— Нападнат ли е?
— Може и така да се каже. Тронът на Крепостта на Звяра е… оспорван. Сред Т’лан Имасс има ренегати. Силата на Клетвата отслабва.
Магьосницата въздъхна.
— Благодаря ви за предупреждението. Рискът, разбира се, винаги се отчита в Търговска гилдия Тригали. Оттам и високата цена на услугите ни. Все пак ще ни позволите ли да използваме Телланн?
Силвърфокс сви рамене.
— Не виждам причина да ви откажа. Можете ли да отваряте портал към лабиринта ни? Ако не, бих могла да…
— Не е необходимо, Хвърлячко на кости — отвърна с усмивка Харадас. — Отдавна сме изобретили необходимите за това средства, но от уважение към Т’лан Имасс и при достъпността на не толкова… цивилизовани… лабиринти, такива портали никога досега не са били отваряни.
Силвърфокс я изгледа замислено.
— Забележително. Мога само да заключа, че Търговска гилдия Тригали се ръководи от изключително могъщ кабал на Върховни магове. Знаете ли, че дори най-могъщите, най-вещите магове на Малазанската империя никога не са успявали да проникнат в тайните на Телланн? Бих искала да се запозная с основателите на гилдията ви някой ден.