— О, не, благодаря, сър.
— Не подлежи на дискусия, Пикър. Лейтенантството ви вече е вписано. Официално, с печата на Дужек.
Бленд я сръга в ребрата.
— Поздравления… о, май трябва и чест да ти отдам.
— Млъкни — изръмжа Пикър. — Но за едно си права — не си позволявай повече да ми посягаш.
— Тая заповед е трудна за изпълнение… лейтенант.
Паран допи чая и стана.
— Имам само една заповед за вас, лейтенант.
Тя вдигна очи към него.
— Капитане?
Лицето му беше станало сурово.
— Мостоваците. Дръж ги заедно, каквото и да се случи. Заедно, лейтенант.
— Ъъъ… да, сър.
Паран отиде при коня си и го поведе. Изчакаха го, докато се скрие в нощта.
Дълго помълчаха и накрая Бленд въздъхна.
— Хайде да си лягаме, Пикър.
— Добре.
Загасиха догарящата жарава. Бленд прегърна Пикър и промълви:
— Всичко се свежда до това. Какво крие нощта…
„Гуглата да го вземе дано. Всичко се свежда до това какво каза капитанът зад думите си. Това трябва да разбера. Нещо ми подсказва, че с кроткия сън на лейтенант Пикър е приключено.“
След няколко мига всякакво движение беше замряло. Звездите хвърляха смътно сребристата си светлина над лагера на Подпалвачите на мостове. Кърпените избелели шатри бяха загърнати в бледосив зрак. Сцена някак призрачна и вечна, излъчваща покой.
Уискиджак влезе тихо в командната шатра на Дужек. Върховният юмрук се беше подготвил за срещата, както очакваше. Запален и окачен на кука фенер над походната маса, две халби с пиво и буца джадроубско козе сирене. Самият Дужек седеше в един от столовете, отпуснал глава и задрямал.
— Върховен юмрук — каза високо Уискиджак, докато си смъкваше ръкавиците, жадно загледан в халбите и сиренето.
Старият командир изпръхтя, изправи гръб и примига.
— Аха. Добре дошъл.
— Изтървахме я.
— Много лошо. Сигурно си гладен, тъй че… о, добре. Тъпчи се и остави на мен да говоря. — Наведе се и взе халбата си. — Артантос намери Паран и му предаде заповедите. Така че капитанът ще подготви Мостоваците — няма да знаят точно за какво, и може би така е най-добре. Колкото до самия Паран, добре, Бързия Бен успя да ме убеди. Жалко, макар че, да ти кажа честно, според мен магьосникът ще ни липсва повече от това благородно хлапе…
Уискиджак вдигна ръка да го прекъсне и прокара последното парче сирене с глътка пиво.
Върховният юмрук въздъхна и зачака.
— Дужек…
— Първо си изтръскай тия трохи от брадата — изръмжа Върховният юмрук. — Ако искаш да те приема на сериозно.
— Думата ми е за Паран. Със загубата на Татър… в смисъл, на Силвърфокс, стойността на капитана за нас съвсем не е надценена. Бързия Бен беше изричен по този въпрос. Паран е Господарят на Колодата. У него е вложена огромна власт, която може да преподреди света, Върховен юмрук. — Помълча, замислен над собствените си думи. — Значи, сигурно няма начин Ласийн да успее някога да си върне благоволението му, но най-малкото би трябвало да е достатъчно благоразумна и да не влошава отношенията още повече.
Дужек вдигна вежда.
— Ще я посъветвам, като я видя следващия път.
— Добре. Извинявай. Не се съмнявам, че императрицата е осведомена…
— Несъмнено. Както казах обаче, най-много ме боли от загубата на Бързия Бен. В смисъл, от моя гледна точка.
— Ами, виж, това, което е намислил магьосникът… м-м, съгласен съм с него, че колкото по-малко знаят за това Бруд и компания, толкова по-добре. Докато частите ни си остават разделени според плана, те няма да имат никаква причина да не вярват, че Бързия Бен не крачи в строя с останалите.
— Лудостта на магьосника…
— Върховен юмрук, лудостта на магьосника ни е спасявала кожите много пъти. Не само моята и на Мостоваците, но и вашата също така…
— Давам си пълна сметка за това, Уискиджак. Прости, моля те, страховете на стареца. Бруд, Рейк и Тайст Андий — и проклетите Древни богове също — са тези, които трябваше да се изпречат на пътя на Сакатия бог. Те са тези с безбройните лабиринти и ужасяващата мощ — не сме ние, не е някой си смъртен взводен магьосник и някакво си благородно капитанче, което на всичко отгоре вече веднъж е умряло. Дори и да не оплескат нещата, виж само какви врагове ще си спечелим.
— Стига сегашните ни съюзници да са толкова късогледи, че да не го виждат.
— Уискиджак, ние сме малазанците, нали? Нищо от това, което правим, не бива да разкрива и намек за дългосрочните ни планове — от смъртните империи не се очаква да мислят чак толкова далече напред. А двамата с теб сме адски добри в придържането към този принцип. Гуглата да ме вземе дано, много добре знаеш, че Ласийн с основание преобърна командната структура с главата надолу.