— За да се окажат на терена най-подходящите хора, когато Сенкотрон и Котильон направят своя ход, да.
— Не само те, Уискиджак.
— Това трябва да се съобщи на Бързия Бен — както и на всички Подпалвачи на мостове всъщност.
— Не. Обаче не мислиш ли, че магьосникът ти вече се е досетил как стоят работите?
— Ако е така, защо прати Калам да свети маслото на императрицата?
— Защото Калам трябваше да бъде убеден лично, затова. Лице в лице с императрицата. Бързия Бен го знаеше.
— В такъв случай аз трябва да съм най-задръстеният в цялата тая имперска игра — въздъхна Уискиджак.
— Може би единственият с висок ранг поне. Виж, ние знаехме, че Сакатият бог се подготвя за ход. Знаехме, че боговете ще оплескат нещата. Вярно, не предвидихме, че ще се намесят Древните богове, но това е просто допълнително усложнение, нали? Работата е, че знаехме, че се приближава голяма беда. И то не само от една посока — но как можехме да предположим, че онова, което става в Панион Домин, е свързано по някакъв начин с усилията на Сакатия бог? Въпреки това не мисля, че е чиста случайност, че двама Подпалвачи на мостове се натресоха на оня агент на Сакатия бог — оня болнав занаятчия от Даруджистан; нито че Бързия Бен се оказа там, за да потвърди появата на Дома на Оковите. Ласийн винаги е разбирала стойността на доброто тактическо разполагане и резултатите от него — Гуглата ми е свидетел, тя учеше стария император на това, а не обратното. Лабиринтът на Сакатия бог кръжи без посока — винаги е било така. Това, че навлезе в хълмовете между Пейл и Даруджистан, беше възможност, каквато Сакатият бог не можеше да пропусне — ако изобщо трябваше да направи нещо, трябваше да действа. И ние го спипахме. Може би не точно както го предвиждахме, но го спипахме.
— Така си е — промърмори Уискиджак.
— Колкото до Паран, тук също има известна логика. Тайсхрен подготвяше Татърсейл за ролята на Господарка на Колодата, в края на краищата. И когато това се провали, ами, имаше утаечен ефект — чак до човека най-близо до нея по това време. Не физически, но духовно — със сигурност. Във всичко това, Уискиджак — ако погледнем трезво на нещата — единственият истински задръстен играч се оказа Белурдан Трошача на черепи. Така и няма да разберем какво се е случило между него и Татърсейл в онази равнина, но кълна се в Бездната, можеш да го броиш за една от най-големите издънки в имперската история. Това, че ролята на Господар на Колодата се падна на малазанец, а не на някой джадроубски говедар, случайно попаднал там… ами, тук, изглежда, самият късмет на Опонн си изигра ръката, и само това можем да кажем според мен.
— Сега вече аз съм разтревоженият — каза Уискиджак. — Нещо много захитряхме и вече почвам да се чудя кой кого манипулира. Играем потайни игрички с Господаря на Сянката, подрънкваме веригите на Сакатия бог, а сега печелим за Бруд повече време, отколкото самият той разбира, като същевременно отхвърляме Т’лан Имасс или поне се каним да…
— Възможност, Уискиджак. Колебанието е фатално. Когато се озовеш сред широка буйна река, има само една посока, по която можеш да плуваш. От нас зависи Ласийн да задържи главата си над водата — а чрез нея — и Малазанската империя. Ако Бруд размаха чука си в името на Бърн — давим се всички. Закон, ред, мир… цивилизация. Всичко свършва.
— Значи, за да попречим на Бруд да го направи, се принасяме в жертва, като предизвикваме Сакатия бог. Жертваме една проклета изтощена армия, вече подложена на най-сурово наказание заради поредната паника на Ласийн.
— По-добре й прости паниките, Уискиджак. Те поне доказват, че е смъртна.
— Буквално помете Подпалвачите на мостове при Пейл…
— Беше си нещастен случай, и макар да не си го знаел тогава, вече го знаеш. Тайсхрен им заповяда да останат в тунелите, защото смяташе, че там е най-безопасното място. Най-безопасното.
— По-скоро изглежда, че някой е искал случилото се с нас да се приеме като второстепенна беда — каза Уискиджак. „Не, не с нас. С мен. Проклет да си, Дужек, караш ме да подозирам, че си знаел повече, отколкото съм се надявал. Беру да не дава, дано да не съм прав…“ — А и това, което стана в Даруджистан…
— Това, което стана в Даруджистан, си беше бъркотия. Пълна липса на комуникации. Твърде скоро ни дойде след обсадата на Пейл — твърде скоро за всички ни.
— Значи не съм бил само аз обърканият.
— При Пейл? Не. Гуглата да ни вземе дано, всички бяхме объркани. Битката не тръгна така, както беше планирана. Тайсхрен наистина вярваше, че ще може да свали Лунния къс — и да принуди Рейк да излезе на открито. И ако не беше оставен буквално сам в атаката, нещата като нищо можеха да се развият по съвсем друг начин. Според това, което научих по-късно, в този момент Тайсхрен не е знаел коя всъщност е Найтчил, но е знаел, че посяга към меча на Рейк. Тя и Белурдан, когото е използвала в издирванията си. Приличаше на игра за власт, лична, а Ласийн не беше готова да го позволи. Но дори и тогава Тайсхрен само я удари, когато тя премахна А’Каронис, Върховния маг, който сподели с Тайсхрен подозренията си за нея. Казах, че убийството на Татърсейл е най-голямата издънка в малазанската история, но онзи ден при Пейл почти не й отстъпва.