— Съществото — заговори офицерът — лежи точно пред нас. Искаме да го огледате и вие. Говорете свободно, за да можем да изкръжим истината и да разберем нейния цвят.
Трупът лежеше между камънаците високо на брега, на петнайсет крачки от буйно течащата на юг вода. С изкривени крайници, счупени кости, някои от които се показваха през разкъсаната плът — беше гол и подут от разлагането. Земята наоколо гъмжеше от раци — стържеха по камъните и щракаха с щипките си, вкопчваха се в титанична битка над трапезата — детайл, който отначало му се стори забавен, но след това — необяснимо смущаващ. След като вниманието му за миг беше отвлечено от дребните ядачи на мърша, погледът му отново се спря на трупа.
Бързия Бен тихо попита нещо морантския офицер и той кимна. Чародеят махна с ръка и камъните от всички страни засияха смътно и осветиха тялото пред тях.
„Дъх на Гуглата.“
— Тайст Андий ли е това?
Бързия Бен приклекна, помълча и накрая промълви:
— Ако е, не ще да е от хората на Аномандър Рейк… не, всъщност не мисля, че е Тайст Андий.
Паран се намръщи.
— Адски висок е, магьоснико. И тези черти на лицето — могат да се видят само у…
— Много му е бяла кожата, капитане.
— Избеляла е от водата и слънцето.
— Не. Виждал съм трупове на Тайст Андий. В Леса на Черното псе и в тресавищата около него. При това съм ги виждал в най-различни състояния. Нищо общо нямат с това. Издул се е от дневната горещина, вярно, и трябва да предположим, че е дошъл от реката, но не е изхвърлен от водата труп. Капитане, виждали ли сте някога жертва на магията на Серк?
— Пътят на Небето? Не си спомням.
— Има едно заклинание, което пръсва жертвата отвътре навън. Трябва да има нещо общо с налягането, с внезапната му промяна или с пълното му премахване. Или, както изглежда в случая, със стократното му усилване извън тялото. Този мъж е бил убит от имплозивно налягане, все едно че е поразен от маг, прилагащ Висшия Серк.
— Е, добре.
— Изобщо не е добре, капитане. Много лошо, по-скоро. — Бързия Бен се обърна към морантския офицер. — Да изкръжим истината, казахте. Добре. Говорете.
— Тайст Едур.
Името… „О, да. Туист спомена за тях. Някаква древна война… разбит лабиринт…“
— Съгласен съм. Макар че досега не бях виждал от тях.
— Не е умрял тук.
— И не се е удавил.
Морантът кимна.
— Не се е удавил. Нито е убит с магия — миризмата не е същата.
— Вярно, няма я развалата. Продължавай да кръжиш.
— Сините моранти, които порят моретата и пускат мрежи в дълбоките води — уловът им стига на палубата вече мъртъв. Ефектът е свързан с налягането.
— Предполагам.
— Този мъж е бил убит от обратното. Като се е появил изведнъж в място с голямо налягане.
— Мда. — Бързия Бен въздъхна и погледна към реката. — Там има подмол. Дълбока пукнатина. Личи си по вълничките. Много е дълбок.
— Чакай — каза Паран. — Намекваш, че този Тайст Едур се е появил от тази подводна пукнатина? Единственият начин това да е истина е, ако е отворил лабиринт, за да влезе там — доста сложен начин за самоубийство.
— Само ако го е възнамерявал самият той — отвърна Бързия Бен. — Само ако той самият е отворил лабиринта. Ако искаш да убиеш някого — по най-гадния начин, — хвърляш го, избутваш го, подмамваш го — каквото и да е — в някой враждебен портал. Смятам, че горкият кучи син е бил убит.
— От Висш маг на Серк?
— По-скоро от Висш маг на Рюз — Пътя на Морето. Капитане, Малазанската империя е мореплавателска, или поне корените й са свързани с мореплаването. И въпреки това в цялата империя няма да намериш нито един истински Висш маг на Рюз. Това е най-трудният лабиринт за овладяване. — Бързия Бен отново се обърна към моранта. — А при вашите Сини моранти? Сребърните или Златните? Някакви Висши магове на Рюз?
Воинът поклати покритата си с шлем глава.
— Хрониките не споменават за такъв в миналото ни.
— А докъде стигат тези хроники? — небрежно попита Бързия Бен, насочил отново вниманието си към трупа.
— Седем десетки.
— Десетилетия?
— Столетия.
— И тъй — каза магьосникът и се изправи, — убиецът му е изключителен.
— Защо тогава — промълви Паран — изпитвам убеденост, че този мъж е бил убит от друг Тайст Едур?
Морантът и Бързия Бен се обърнаха към него смълчани.
Паран въздъхна.
— Само предчувствие. Някакъв вътрешен шепот.
— Капитане — каза магьосникът, — не забравяйте в какво сте се превърнали. — Погледът му отново се спря на трупа. — Друг Тайст Едур. Добре, да покръжим малко и около това.
— Нямам възражение — каза морантският офицер. — Напълно е възможно.