Бойният главатар, Каллор, конен съгледвач Хърлочъл и първият помощник на Корлат Орфантал стояха на платформата, конете им бяха вързани на пътя. И четиримата се бяха обърнали с лице срещу течението на реката.
Корлат поведе коня си по дигата, свързваща града с платформата. Едва когато се изкачи до най-високата точка, видя малазанските баржи.
Веднага заключи, че в построяването им е помогнала магия. Бяха стабилни, здрави съдове с плоски дъна — широки. Корпусите им бяха от дебели необработени трупи. Най-малко половината от всяка палуба беше покрита с насмолено платно. От мястото си можеше да види не по-малко от двайсет.
„Дори с магия построяването трябва да им е струвало огромно усилие. Но пък да ги довършат толкова бързо…“
„Това ли са замисляли Черните моранти през цялото време? Ако е така, значи Дужек и Уискиджак са го планирали от самото начало.“
Над флотилията кръжаха Велики гарвани и грачеха насмешливо.
На предната баржа се виждаха малазански войници, баргасти и коне. Корлат спря и един риви пое юздите. Тя му кимна и тръгна по дължината на платформата към Каладън Бруд.
Лицето на бойния главатар беше безизразно. Лицето на Каллор се бе изкривило в грозна усмивка.
Орфантал се приближи до нея, кимна за поздрав и я запита на родната им реч:
— Сестро, приятна ли беше ездата през Маврик?
— От колко време стоите тук, братко?
— Камбана и половина, може би.
— Значи нямам повод за съжаление.
Той се усмихна.
— При това мълчалива камбана и половина. Почти достатъчно, за да докара един Тайст Андий до полуда.
— Лъжец. Много добре знаеш, че можем да си мълчим по цели седмици, братко.
— А, но то е без емоция, нали? Знам го по себе си — просто слушам вятъра и нищо не ме вълнува.
Тя го погледна. „Без емоция? Виж, в тази лъжа няма никаква шега.“
— И смея да кажа, че напрежението се усилва — продължи Орфантал.
— Вие двамата — изръмжа им Каллор. — Говорете на език, който можем да разбираме, ако въобще ще говорите. Бездруго тук се събра лицемерие за цял живот.
Орфантал се обърна към него и отвърна на дару:
— Не твоя живот, Каллор, нали?
Древният воин се озъби.
— Хайде стига — избоботи Бруд. — Не искам малазанците да видят, че се дърлим.
Корлат видя Уискиджак — стоеше на широкия тъп нос на предната баржа. Беше с шлем и в пълно бойно снаряжение. До него стоеше Хъмбръл Тор и ризницата му от пробити монети блестеше. Баргастът очевидно се наслаждаваше на мига, изправил гръб, висок и властен, отпуснал ръце на дръжките на брадвите, окачени на бедрата му. Знаменосецът Артантос бе застанал зад двамата, скръстил ръце, и се усмихваше.
Войниците натискаха дългите весла и си подвикваха, докато насочваха баржата между редиците колове. Маневрата бе извършена ловко, огромната баржа се измъкна от по-силните течения в средата и леко се плъзна към пристана.
Корлат гледаше, без да откъсва очи от Уискиджак, който също я беше видял, как съдът бавно се приближава към платформата. Баржата се изравни с кея и стърженето, което последва, беше съвсем приглушено. По платформата наскачаха войници с въжета. Другите баржи нагоре по реката вече свиваха към брега и акостираха по тинестата ивица.
Хетан се появи между баща си и Уискиджак, избута ги и скочи на платформата. Лицето й беше пребледняло, краката й се огъваха. Орфантал притича да я подкрепи, но тя избута с ръмжене предложената й ръка, залитна покрай тях и тръгна бързо към дигата.
— Много мил жест — изсмя се гръмко Хъмбръл Тор от палубата. — Но ако цениш живота си, Тайст Андий, остави момичето само с тежката му злочестина. Бойни главатарю! Благодарим за официалното посрещане! Ускорихме пътя до Корал, нали? — Баргасткият главатар стъпи на платформата, Уискиджак слезе след него.
— Освен ако няма още стотина баржи нагоре по реката — изръмжа Бруд, — сте загубили две трети от силите си. Как стана това?
— Три клана се качиха да плават, главатарю — отвърна широко ухилен Хъмбръл Тор. — Останалите предпочетоха пешком. Нашите духове-богове се смеят, нали? Макар и с раздразнение, признавам!
— Добра среща, бойни главатарю — каза Уискиджак. — Уви, нямахме достатъчно съдове да превозим цялата армия. Затова Дужек Едноръкия реши да я раздели на две…
— И къде, в името на Гуглата, е той? — попита навъсено Каллор. — То пък защо ли питам.
Уискиджак сви рамене.
— Черните моранти ги пренасят…
— До Корал, да — сопна се Каллор. — И с каква цел, малазанецо? Да завладеят града в името на вашата империя?
— Съмнявам се, че е възможно — отвърна Уискиджак. — Но ако беше, толкова ли щяхте да негодувате да пристигнете в един умиротворен град, Каллор? Ако твоята кръвожадност трябва да бъде утолена…