Беклитите от другата страна бяха стигнали до насипа пред първия окоп. След убийствената градушка от стрели над линията на окопа се надигнаха пики и малазанците се изправиха в настръхнал строй над насипа. Сред тях се мяркаха и тежко бронирани стрелци с щурмови арбалети.
Беклитите се понесоха нагоре и започнаха да гинат.
И тогава, почти от упор, свирепата магия помете малазанския строй и сивите й пламъци погълнаха десетки тела.
След като мръсната вълна заглъхна, Паран не можеше да види по насипа нищо освен овъглени трупове. Беклитите се понесоха нагоре. Горе, високо в небето, бавно кръжеше кондор и зад него се стелеха сиви пламъци.
Ято от трийсет Черни моранти се понесе срещу него. Двайсет железни стрели полетяха към огромната птица. От кондора изригна сива мълния и подпали прииждащите стрели. Гърчещата се вълна облиза небето и се затъркаля към Черните моранти. Избухнаха броня и плът.
Бързия Бен се добра до Паран и започна бясно да чисти тревата пред капитана, докато не оголи парче земя.
— Какво…
— Нарисувай проклетата птица, капитане! С твоя пръст — нарисувай карта!
— Но аз не мога да…
— Рисувай!
Паран повлече по земята облечения си в метал показалец и очерта правоъгълна рамка. Ръката му затрепери, докато се мъчеше да нахвърли грубите очертания на кондора.
— Пълна лудост — няма да стане — не мога да рисувам!
— Свърши ли? Това ли е?
— Какво искаш, в името на Гуглата?
— Чудесно! — извика магьосникът. Стисна десницата си в юмрук и го стовари върху образа.
Демоничният кондор вече се спускаше. Изведнъж крилете му заплющяха бясно, сякаш не можеше да намери въздух под себе си, после полетя като камък право надолу. Бързия Бен скочи и задърпа Паран.
— Хайде! Извади го тоя твой проклет меч, капитане!
Затичаха по насипа; магьосникът го поведе към падналия кондор, малко зад превзетия окоп.
След няколко мига вече тичаха през димящите останки от броня и опърлена плът — всичко, което бе останало от малазанската рота. Първата вълна на беклитите се беше добрала до втория окоп и водеше свиреп бой с тежката пехота на Дужек. Вдясно от Паран и Бързия Бен, на по-малко от трийсет крачки надолу по склона, вече настъпваше втората вълна.
— Още един сиърдомин! — изкрещя Бързия Бен и блъсна Паран на земята.
От втората редица беклити изригна магия и се понесе право към двамата.
Бързия Бен се превъртя по тревата и изруга.
— Дръж се, капитане!
Около тях се разтвори лабиринт.
Изведнъж се озоваха под вода и броните ги задърпаха към черното дъно.
Сива светлина заигра диво точно над тях, изтрещя с грохот и се спусна към двамата.
Водата избухна от всички страни и яки корени се впиха в ребрата му. Той закашля и запълзя в калта, неспособен да си поеме дъх.
Една ръка го сграбчи за ремъка и го повлече.
— Къде се дяна проклетият ти меч?
Паран успя да се изправи и залитна.
— Меч ли? Кучи син такъв! Аз се давех!
— Проклятие! — изруга магьосникът. — Моли се само оная птица да е все още зашеметена.
Паран го погледна убийствено и чак сега видя окаяното състояние на Бързия Бен — кръв течеше от ушите, носа и устата му. Кожената му броня се беше разкъсала по всички шевове. Паран се огледа и видя, че и неговата броня е също толкова разкъсана. Изтри уста с опакото на ръката си и ръкавицата се нацапа с кръв.
— Ловният нож още си е у мен.
— Извади го веднага. Мисля, че сме близо…
Отпред, сред дърветата, по сухите листа бяха нападали счупени клони. По земята се стелеше дим.
И тогава Паран го видя. Бързия Бен го стисна за рамото — той също бе забелязал черната маса в сенките отстрани. Черна и лъскава.
Дългият светлосив врат блясваше при всяко движение, кривият клюн лъсваше. Струи магия се вдигаха и играеха злокобния си танц.
Паран не се поколеба. Измъкна ножа и затича напред.
Създанието беше огромно, с размери на женски бедерин, вратът му се виеше като змия от изгърбените рамене. Черната лъскава глава с двете кошмарни очи се извърна към него.
Нещо изплющя зад Паран — призрак, чиито ноктести ръце дращеха да докопат кондора.
Съществото изсъска, присви се и главата му се стрелна напред.
Блесна магия.
Призракът изчезна.
Паран се изви встрани от главата на кондора и заби с все сила дългото острие в гърба му. Усети как оръжието се отплесна от гръбнака и изруга.
Пронизителен писък. Черното туловище се завъртя като мълния и той се озова обгърнат от черни мазни димящи пера. Черният клюн се хлъзна по слепоочието му и задра да откъсне ухото му — той усети то как се отпра и топлата кръв потече по врата му.