Щом излезе на билото, видя онова, което виждаха останалите. Северната порта срещу тях се беше разтворила. Излизаха К’Чаин Че’Малле и се разпръсваха в редица. Осемстотин, навярно и повече.
Малазанците вадеха оръжията. Когато Уискиджак дадеше заповедта, щяха да тръгнат в строй срещу немрящите чудовища.
„И да умрат. Осемстотин К’Чаин Че’Малле по-малко в Корал. Осемстотин К’Чаин Че’Малле… задържани. Дали изобщо го знае Дужек? Бруд все още е на половин ден път зад нас. Сивите мечове са на две камбани, може би малко повече — не бях очаквала тази вест от Каллор, — но ще препускат много силно, и много дълго.“
„А Грънтъл и неговият легион — те като че ли съвсем изчезнаха. Нима изгубихме ударните си сили? Бездната ми е свидетел, този даруджистанец никак не обича битките…“
„Знае ли Дужек какво правим, за да му спечелим поне този ден?“
„Осемстотин К’Чаин Че’Малле на равнината. Колко ли още са останали в града? Колко от тях секат сега кървава диря през отрядите на Върховния юмрук?“
Двайсетината останали кондора кръжаха само над цитаделата, израз, сигурно, на самоувереността на Пророка, че не вижда смисъл от тяхното участие в това, което предстои.
От тази мисъл й загорча в устата.
Уискиджак се обърна и й кимна за поздрав.
— Намери ли Круппе? Надявам се, че си е намерил безопасно местенце.
— С Хетан е — отвърна Корлат. — Иска бяла боя, да си намаже лицето.
Уискиджак едва успя да се усмихне.
— Моите Тайст Андий ще тръгнат пред войниците ви, когато започне настъплението — каза Корлат. — Ще ги видим тези немрящи как ще се справят срещу Куралд Галайн.
Видя как на лицето на Каллор се изписа тънка усмивка.
— Вашият лабиринт все още е задръстен, Корлат. Ще трябва да го разбулите напълно — целият ви род — не само тези тук, — за да го почистите. Братята и сестрите ти ще бъдат избити.
Тя присви очи. „Пълно разбулване. Каллор, твърде много знаеш за нас.“
— Оценявам високо тази тактическа прозорливост — сухо отвърна тя.
Видя как Уискиджак погледна към Артантос, който стоеше на петнайсетина крачки встрани, загърнат в обшитото с кожа наметало заради утринния хлад. Не обръщаше внимание на другите и беше вперил поглед към равнината, леко намръщен.
От изток с все сила препускаха две морски пехотинки.
„Двете морски пехотинки на Уискиджак…“
Изморени и запенени, конете стигнаха до тях.
— Командире! — извика едната ездачка.
Другата добави:
— Намерихме я! — И посочи.
Излизаше от бойните редици на източния фланг. Силвърфокс.
Изненаданият вик на хилядите гърла стресна Корлат. Тя се обърна и видя как мъртвата полоса пред К’Чаин Че’Малле се скри сред мъгла от прах, бързо изтъня и от нея изникнаха плътни редици Т’лан Имасс.
Силвърфокс се приближи. Сякаш понечи да спре при Артантос — очите й бяха полуприкрити под тежките клепачи, кръглото й лице — безизразно.
Ревът на армията на Уискиджак отекна във въздуха.
— Да… — изхриптя до нея Каллор.
Корлат извърна очите си от Силвърфокс, привлечена от гласа му.
И видя как грубото острие на меча му изсвистя във въздуха.
Болката я взриви. Миг на объркване, в който всичко наоколо сякаш странно се затаи, после земята полетя срещу нея. Зной опърли лицето й и се стече надолу. Тя примига и изгледа в почуда тялото си, което се тресеше.
„Лабиринт…“
„… хаотичен…“
„Каллор…“
Сцената пред очите й се замъгли; гледаше от земята.
„Череп… счупен… умирам…“
Погледът й се проясни, всяка черта и всеки ръб станаха много остри, остри като ножове, които раздраха душата й на ивици. Каллор връхлиташе с рев срещу Силвърфокс, дългата му плетена ризница се развяваше след него като наметало. Сиви жилки магия пъплеха по земята след воина.
Жената риви се спря, отвори уста, ужас изпълни очите й. Изкрещя нещо…
… нещо…
— Т’лан Ай. Защитете ме!
Ала остана сама…
Каллор връхлиташе, стиснал огромния меч в двете си стоманени ръце, връхлиташе и вдигаше оръжието високо над главата си.
И тогава Уискиджак застана на пътя му, дългият му меч изсвистя и издрънча в оръжието на Каллор. Внезапен и свиреп сблъсък, захвърчаха искри. Каллор отскочи назад, изрева от безсилие, петата му се закачи за нещо…
Уискиджак видя момента. Понесе се напред и замахна, изпъна цялата си ръка и измести тежестта на предния си крак…
И той се огъна.
Тя видя как костта се хлъзна навън през облеченото в кожа бедро. Видя болката на лицето на любимия си, видя как внезапно осъзна…