Кол бавно се наведе над масата.
— Е, значи най-после и вие ще кажете нещо, а? Крайно време е, Пикър.
— Аз не — отвърна тя. — Не и в началото поне. Капитане? Напълнете си чашата и го развържете тоя език, сър.
Паран направи гримаса и поклати глава.
— Бих искал, но не ми идва, Пикър.
— И по-добре — измърмори Спиндъл.
— Дъх на Гуглата, каква нещастна компания!
— Да де — сопна се Спиндъл. — Да си го разправяме само и да си късаме сърцата отново. Каква полза от това?
Един дрезгав глас му отвърна.
— Има полза.
Имперският историк беше вдигнал глава и ги оглеждаше един по един с помръкналите си очи.
— Полза. Да. Голяма полза. Но не за вас, бойци. Още не. Много е рано за вас. Много.
— Може би си прав за това — каза Барук. — Твърде много искаме…
— От тях. Да. — Старецът отново заби поглед в дрипата в ръцете си.
Тишината се проточи.
Дюйкър не беше помръднал.
Пикър тъкмо обръщаше гръб на приятелите си — когато старецът заговори:
— Е, добре. Позволете ми, ако благоволите, в тази нощ да разбия отново сърцата ви. Това е историята за Кучешката верига. За Колтейн от клана на Враната, Юмрука на Седма армия…