„Тук… на този опустошен от магии хълм, бяхме готови да извършим убийство. Със студени, много студени ръце…“
Магьосникът погледна Малът. Очичките на лечителя се бяха присвили към Уискиджак и Бързия Бен разбра, че и той е съживил горчивите спомени.
„Не можем да заровим историята на живота си. Жълти нокти и костеливи пръсти изпълзяват от земята към нозете ни и ни държат здраво.“
— Накратко — изръмжа Уискиджак, вперил сивите си очи в пустото небе над града.
Малът се изкашля и попита:
— Кой да започне?
Командирът му кимна.
— Добре. Паран и неговото… страдание. Смъртната му плът е опетнена от кръв на асцендент… и места на асцендент… но както ще те увери Бързака, нито едно от двете не може да се прояви като болест. Не, тази кръв и тези места по-скоро са като тласъци по коридор.
— А той пълзи назад — добави Бързия Бен. — Опитва се да се измъкне. И колкото повече се опитва…
— Толкова по-зле му става — довърши Малът.
Уискиджак сгърчи лице в кисела гримаса.
— Последния път, когато стоях на този хълм, трябваше да слушам как Бързака и Калам си довършват изреченията. Изглежда, нещата не са се променили толкова, колкото мислех. Самият капитан асцендент ли е?
— Почти — отрони магът. „Излишно е да казвам колко е тревожно това. Но още по-обезпокоително щеше да е, ако Паран… го искаше. Но пък кой знае що за амбиции се крият под тази упорстваща външност?“
— Какво мислите двамата за историята му с Хрътките и меча на Рейк?
— Обезпокоително — отвърна Малът.
— Меко казано — добави Бързия Бен. — Адски плашещо.
Уискиджак го изгледа навъсено.
— Защо?
— Драгнипур не е меч на Рейк — не той го е изковал. Колко знае за него кучият му син? Колко би трябвало да знае? И къде, в името на Гуглата, са се дянали ония Хрътки? Където и да са, Паран е свързан кръвно с едната от тях…
— И това го прави… непредсказуем — намеси се Малът.
— Какво има в края на коридора, за който спомена?
— Не знам.
— Аз също — добави със съжаление Бен. — Но мисля, че и ние трябва да подбутнем малко. Поне за да спасим Паран от самия него.
— И как предлагаш да го направим?
Магьосникът се ухили.
— То вече започна, командире. Като го свързахме със Силвърфокс. Тя го чете, както Татърсейл четеше Драконова колода, и щом очите й се спрат на лицето му, вижда все повече.
— Може да са само спомените на Татърсейл… как го разсъблича — подхвърли Малът.
— Много смешно — изсумтя Уискиджак. — Значи Силвърфокс бърка в душата му… няма гаранция, че ще споделя разкритията си с нас, нали?
— Ако се наложат личностите на Татърсейл и Найтчил…
— Магьосницата — добре, но Найтчил… — Уискиджак поклати глава.
— Гадна си беше — съгласи се Бързия Бен. — Мистерия някаква имаше там. Все пак беше малазанка…
— За която не знаем почти нищо — изръмжа командирът. — Далечна. Студена.
— Какъв й беше лабиринтът? — попита Малът.
— Рашан, доколкото мога да съдя — отвърна кисело Бързия Бен. — Мрак.
— Значи Силвърфокс може да извлече знание за това — каза лечителят.
— Може би инстинктивно, на късчета — от Найтчил не е останало много, доколкото схващам.
— Сигурен ли си в това? — попита Уискиджак.
— Не. — „За Найтчил в нищо не мога да съм сигурен. Мога само да предполагам. Имало е и други ледени като нея… много преди Малазанската империя. Първият век на Войните за Натилог. Освобождението на Каракаранг на Седемте града, преди девет столетия. Сетите и тяхното прогонване от Фенн, на Кюон Тали, преди близо две хиляди години. Една жена, магьосница, с името Найтчил, отново и отново. Ако е същата…“
Командирът се наведе от седлото и се изплю в тревата.
— Това не ми харесва.
Магьосникът и лечителят си замълчаха.
„Ще ми се да му кажа за Бърн… Но щом това не му харесва, как ли ще реагира на вестта за предстоящата гибел на света? Не, с това ще трябва да се оправиш сам, Бързак, и да си готов да скочиш, щом му дойде времето… Сакатият бог е обявил война на боговете, на лабиринтите, на всичко и всички. Страхотно, о, Паднали боже, но това значи, че ще трябва да ме надхитриш. Занимавай се с боговете и тъпите им игри, но скоро ще те накарам да ми пълзиш…“
Минутите течаха. Конете стояха неподвижно, само полюшваха опашки и помръдваха уши да отпъдят хапещите мухи.