— Паран ще го насочваме — заяви най-сетне Уискиджак. — Бързак, разбери каквото можеш за Найтчил — с всички възможни средства. Малът, обясни на Спиндъл за Паран — искам тримата да стоите толкова близо до капитана, че да му броите космите в носа. — Дръпна юздите и обърна коня си. — Частите на Даруджистан ще пристигнат в лагера на Бруд всеки момент. Да се връщаме.
Поеха в тръс надолу по склона. Мухите зад тях безцелно закръжиха над билото.
Уискиджак дръпна юздите пред шатрата на Дужек Едноръкия. Конят му се беше задъхал от дългата езда през лагера на Мостоваците, където бе оставил Бързия Бен и Малът, а после — и през огромния стан на Бруд. Смъкна се от седлото и примижа от болката, жегнала крака му.
Появи се знаменосецът Артантос.
— Дайте юздите, командире — каза младежът. — Животното трябва да се изтърка и…
— Не само то — измърмори Уискиджак. — Едноръкия вътре ли е?
— Да. Чака ви.
Уискиджак влезе вътре без повече приказки.
— Крайно време беше — изръмжа от нара си Дужек и се надигна с пъшкане. — Я налей пиво, там е, на масата. Намери си стол. Гладен ли си?
— Не.
— И аз. Да пием.
Уискиджак мълчаливо размести мебелите и напълни халбите. Тишината се проточи, докато изпият първите и командирът налее още по едно.
— Лунният къс — рече Дужек, след като отри уста с ръка и посегна отново за халбата. — Ако имаме късмет, ще го видим пак, но чак при Корал, ако не и по-късно. Аномандър Рейк се е съгласил да тръгне срещу този Панион Домин. Причини? Неизвестни. Може би просто му харесва боят.
Уискиджак се намръщи.
— При Пейл останах с впечатлението, че не си пада много по боя, Дужек.
— Само защото неговите Тайст Андий бяха заети на друго място. И толкова по-добре, иначе щеше да ни изпари.
— Може и да си прав. Като че ли трупаме ужасно много, само за да се справим с някаква жалка империйка на фанатици, Дужек. Знам, Домин замириса лошо още от самото начало и нещо се надига там. Но все пак…
— Мда. — Дужек помълча, после сви рамене. — Ще разберем, каквото ще разберем. Говори ли с Туист?
Уискиджак кимна.
— Съгласен е, че полетите му трябва да останат невидими — никакво снабдяване на силите ни по време на похода, доколкото е възможно. Пратил е съгледвачи да потърсят стратегическо място за укрепване близо до границата на Панион — скрито, но достатъчно близо за удар, като му дойде времето.
— Добре. А армията ни готова ли е да напусне Пейл?
— По-готова от всякога. Въпросът със снабдяването в движение остава открит.
— Това ще го решим, като дойдат пратениците от Даруджистан. Сега другото. Силвърфокс…
— Труден въпрос, Дужек. Това събиране на Т’лан Имасс е обезпокоително, особено след като твърди, че ще ни трябват тези немрящи воини, когато ударим Панион Домин. Върховен юмрук, почти нищо не знаем за противника си…
— Това ще се промени. Каза ли на Бързия Бен да установи контакт с онзи наемнически отряд в Капустан?
— Уредил е нещо. Ще видим дали ще захапят стръвта.
— Да се върнем на Силвърфокс, Уискиджак. Татърсейл беше стабилен съюзник — приятел…
— Тя е там, в онова дете. Двамата с Паран си… поговориха. — Помълча за миг, после въздъхна и заби поглед в халбата в ръцете си. — Нещата все още не са се развили, тъй че ще трябва да почакаме и да видим.
— Същество, което поглъща така родителката си…
— Да. Но пък кога Т’лан Имасс са проявявали и капка състрадание? Те са немрящи, бездушни и нека си го кажем открито, макар доскоро да ни бяха съюзници, са адски ужасни. Бяха се вързали на каишката на императора, но на никой друг. Воюването ни редом с тях в Седемте града изобщо не беше приятно преживяване — и двамата го знаем, Дужек.
— Ползата винаги върви ръка за ръка с неудобствата — промърмори Върховният юмрук. — Сега се връщат, само че този път на каишката на едно дете…
— Любопитно наблюдение, но разбирам какво имаш предвид — изсумтя Уискиджак. — Келанвед проявяваше… сдържаност с Т’лан Имасс, ако не броим оная бъркотия при Ейрън. Докато едно дете, родено от две опустошени души в лабиринта на Телланн и придобило такава власт…
— Колко деца познаваш, способни да проявят сдържаност? Благоразумието на Татърсейл трябва да излезе на преден план, и колкото се може по-скоро.
— Ще направим всичко, което можем, Дужек.
Старецът въздъхна и попита:
— Е, какво мислиш за новите ни съюзници?
— Изтеглянето на Пурпурната гвардия е загуба — каза Уискиджак. — Сбирщината съмнителни наемници и безделници означава падане на качеството. Извънредните на Мот са най-добрите от цялата тая сган, но това не означава много. Ривите и баргастите са достатъчно стабилни, а Тайст Андий нямат равни на себе си. Все пак Бруд има нужда от нас. Отчаяна.