— Възвисяването се ражда от опита — каза Корлат. — Интересен възглед, мхаби.
— А опитът… калява.
— От това значи идва страхът на Каллор — избоботи Бруд и се надигна от стола с тежка въздишка. — Незакалената сила.
— Може би — рече тихо Корлат — самият Каллор е причината за нетърпението на детето. И то бърза да стане жена, за да облекчи страховете му.
— Съмнявам се, че той ще оцени иронията — промърмори пълководецът. — Да ги облекчи, казваш? Като помисли човек, по-вероятно е тя да знае, че рано или късно ще й се наложи да се защити от него…
— Между тях е надвиснала тайна — промълви Корлат.
Последва тишина. И тримата знаеха, че е истина. И тази истина тревожеше всички. Една от душите, вселили се в Силвърфокс, някога се бе изпречвала на пътя на Каллор. Татърсейл, Белурдан или Найтчил.
— Жизнен опит… но детето го притежава, нали, мхаби? — каза накрая Бруд. — Тримата малазански магове…
Мхаби се усмихна уморено.
— Един теломенец, две жени и самата аз — един баща и три неволни майки на едно и също дете. Присъствието на бащата изглежда толкова смътно, че започвам да подозирам, че съществува само в паметта на Найтчил. Колкото до двете жени, мъча се да разбера кои са били и това, което съм разбрала дотук — за Татърсейл — ме успокоява.
— А Найтчил? — попита Корлат.
Бруд се намеси:
— Рейк не я ли уби при Пейл?
— Не. Найтчил попадна в засада — с предателство. Уби я Върховният маг Тайсхрен — отвърна Тайст Андий. — Уведомиха ни — сухо добави тя, — че веднага след това Тайсхрен избягал при императрицата. — Корлат отново се обърна към мхаби. — Ти какво научи за нея?
— Забелязвала съм искри на ярост у Силвърфокс — с неохота отвърна тя. — Склонна съм да го припиша на Найтчил. Къкрещ гняв, жажда за мъст, вероятно срещу Тайсхрен. Все някога, може би скоро, ще последва сблъсък между Татърсейл и Найтчил. Тази, която победи в него, ще се наложи в характера на дъщеря ми.
Бруд помълча няколко мига, после попита:
— Какво можем да направим, за да помогнем на тази Татърсейл?
— Малазанците се стремят да направят същото, пълководецо. До голяма степен зависи от техните усилия. Трябва да им имаме вяра. На Уискиджак и на капитан Паран — той е бил любовник на Татърсейл.
— Говорих с Уискиджак — каза Корлат. — Той е несломимо почтен, пълководецо. Мъж на честта.
— Усещам, че го казваш от сърце — отбеляза Бруд.
Корлат сви рамене.
— Значи нямаш причина да се съмняваш в думите ми, Каладън. В случаи като този съм изключително внимателна.
— Не бих и посмял — изсумтя пълководецът. — Мхаби, не се откъсвай от дъщеря си. Започнеш ли да забелязваш, че духът на Найтчил взима надмощие над този на Татърсейл, ще ме уведомиш веднага.
„А ако стане така и ти го кажа, ще заповядаш да убият детето ми.“
— Не е това, от което се опасяваш — продължи Бруд, без да откъсва очи от нея. — По-скоро такова развитие ще ме накара да подкрепя по-пряко усилията на малазанците в полза на Татърсейл.
Мхаби учудено вдигна вежди.
— И как точно, пълководецо?
— Имай ми вяра — отвърна Бруд.
Тя въздъхна и кимна.
— Добре. Ще ви уведомя.
Влезе Хърлочъл, знаменосецът на Бруд.
— Пълководецо, пратениците на Даруджистан приближават лагера ни.
— Да идем да ги посрещнем тогава.
Коларят като че ли беше заспал дълбоко на капрата. Двойните врати на огромното, пищно украсено возило се разтвориха отвътре и се показа крак, обут в царствено син чехъл. Представителите на двете съюзени армии се бяха подредили в полукръг пред каляската и впряга й от шест коня със сбруи, отрупани със скъпоценни камъни: Дужек, Уискиджак, Туист и капитан Паран вляво, а Каладън Бруд, Каллор, Корлат, Силвърфокс и мхаби — вдясно.
Майката риви се беше изтощила от събитията предната нощ, а срещата й с Бруд беше добавила още пластове умора — скриването на отговора на толкова тежките въпроси от пълководеца се бе оказало трудно, но необходимо. Срещата на дъщеря й с Паран бе преминала по-напрегнато и колебливо, отколкото мхаби бе признала пред Бруд. А и няколкото часа след това не бяха направили положението по-малко неловко. По-лошото бе, че срещата като че ли бе отключила нещо у Силвърфокс — оттогава детето се беше впило още по-стръвно в мхаби, изсмукваше година след година гаснещия живот на майка си. „Дали Татърсейл стои зад тази трескава жажда за жизнения ми дух? Или Найтчил?“