„Това скоро ще свърши. Копнея за облекчаващата прегръдка на Гуглата. Силвърфокс вече си има съюзници. Те ще направят каквото трябва, сигурна съм в това — о, духове на Риви, помогнете ми да съм сигурна. Времето ми вече е изтекло, но всички продължават да искат от мен. Не, не мога да продължа…“
Кракът с чехъла се спусна изящно надолу и заопипва във въздуха, преди да докосне земята. Последва го доста пълничък прасец, коляно и бедро. Ниският закръглен мъж, който се появи след крака, бе облечен в коприни с всевъзможни цветове, от които направо можеше да ти призлее. Пухкавата ръчица, стиснала пурпурна кърпа, се вдигна да изтрие лъсналото от пот чело. След като и двата крака най-после стъпиха на земята, даруджистанецът шумно въздъхна.
— Кълна се в огненото сърце на Бърн, голяма жега е!
Каладън Бруд пристъпи напред и каза високо:
— Добре дошъл, представителю на Даруджистан, при армиите освободителки. Аз съм Каладън Бруд, това е Дужек Едноръкия…
Ниският въздебеличък мъж примижа късогледо, изтри пак челото си и кръглото му лице грейна в лъчезарна усмивка.
— Представителю на Даруджистан? Как не! Не може и да бъде по-добре, казва Круппе, макар и да е най-скромен, смирено любопитен гражданин, дошъл да хвърли благия си поглед на това тържествено събитие! Круппе съответно се чувства удостоен с висока чест от вашето формално, не, свръхпочетно посрещане — каква ли пищна гледка, чуди се Круппе, ще ни разкрият тези страховити воини, когато поздравят официалните представители на Съвета на Даруджистан? Самата неизбежна ескалация на чувства кара сърцето на Круппе да тръпне в сладостно очакване! Та погледнете само на юг — каляската на съветниците вече приближава!
Кикот на Велик гарван разсипа тишината, възцарила се след последното изявление.
Въпреки загрижеността и отчаянието си мхаби се усмихна. „О, да, разбира се. Познавам този човек.“ Пристъпи напред, неспособна да устои, и каза:
— Била съм във вашите сънища, сър.
Очите на Круппе се спряха на нея и се ококориха тревожно. Той попи отново избилата пот.
— Божичко, макар че всичко е възможно…
Старата изграчи отново.
— По-млада бях тогава — добави мхаби. — И с дете в утробата си. Бяхме в компанията на Хвърляч на кости… и един Древен бог.
Кръглото му зачервено лице светна от спомена и миг след това той зяпна стъписано. Като че ли беше загубил дар слово. Очите му се задържаха на нейните още миг, после се плъзнаха надолу към детето до нея. Тя забеляза как присви очи. „Усеща какво става между нас. Веднага го усети. Как? И защо съм толкова убедена в това? Колко дълбока е тази връзка?“
Каладън Бруд се покашля.
— Добре дошъл, о, гражданино Круппе. Вече знаем за събитията около раждането на детето, Силвърфокс. Вие значи сте замесеният смъртен. Идентичността на този Древен бог обаче, уви, остава неизвестна за нас. Кой е той? Напълно е възможно отговорът на този въпрос да предопредели нашето… отношение към момичето.
Круппе примига и попи с копринената си кърпа меката плът под брадичката си.
— Круппе разбира. Наистина, разбира. Внезапно напрежение се просмуква в тази престижна среща, нали? Въпросният бог. Мда. Хъм. Двойственост, несигурност, всичко това е анатема за Круппе от Даруджистан… вероятно, а може би не. — Хвърли поглед през рамо към приближаващия се впряг с официалното пратеничество и попи челото си. — Бързите отговори могат да подведат, не, могат да създадат изцяло погрешно впечатление. Олеле, какво да правя?
— Проклет да си! — Викът дойде от водача на другата каляска, щом спря до тях. — Круппе! Какво търсиш тук, в името на Гуглата?
Мъжът в копринените одежди се завъртя и понечи да направи поклон, който въпреки скромния успех изглеждаше почти елегантен.
— Скъпи мой друже Мурильо! Света ли изкатери с тази нова професия, или може би се промъкна странично? Круппе не си беше давал сметка за явния ти талант в карането на мулета…
Коларят се намръщи.
— Избраният от съвета конски впряг май изчезна необяснимо само няколко мига преди да тръгнем. Коне, определено подобни на тези, с които ти и Мийзи сте се сдобили, бих могъл да добавя.
— Необикновено съвпадение, друже Мурильо.
Вратите на каретата се отвориха и оттам излезе плешив мъж с широки рамене. Грубото му лице бе потъмняло от гняв. Мъжът закрачи към Круппе и въздебеличкият гражданин разпери широко ръце и отстъпи назад.
— Прескъпи приятелю и мой вечен спътнико. Добре дошъл, съветнико Кол. А кой е онзи зад тебе? О, та това не е кой да е, а самият съветник Истрайсиън Д’Арл! По този начин всички наистина най-важни представители на дивния Даруджистан са се събрали следователно при нас!