— Ами, седя си, друже Кол. Общият ни приятел, алхимикът…
— Ще те одере жив, ако разбере, че си тук и твърдиш, че го представляваш.
Круппе едва не се задави с шепата курабийки, закашля се и запръска трохи. Изпи набързо халбата и се оригна.
— Кълна се в Бездната, каква противна мисъл. И изцяло погрешна, Круппе ви уверява всички. Барук има най-силен интерес това престижно събиране на легендарни личности да мине гладко. Успехът на предстоящото начинание е най-голямата му грижа и той се врича да направи всичко, което е в неговите — и на слугата му Круппе — забележителни способности.
— Вашият господар има ли конкретни предложения? — попита Бруд.
— Безброй предложения от специфичен характер, сър пълководец. Толкова много, че в съчетанието си могат да бъдат видени и разбрани само в най-общи термини! — След което сниши глас. — Смътните и привидно празни обобщения са доказателство за всеобхватните стремежи на майстор Барук, изтъква мъдро Круппе. — Усмихна се на всички с широка, оклепана с трохи усмивка. — Но моля, нека започнем, защото инак тази среща ще се проточи и ще се наложи да ни поднесат обилна вечеря, придружена с най-сухи вина да изострят апетита и с такава селекция сладкишчета, че Круппе ще застане в най-пълно удоволствие!
— Боговете да не дават — измърмори Кол.
Истрайсиън Д’Арл се изкашля и каза:
— Изправени сме пред някои незначителни трудности в поддържането на обоза до обединените ви армии. Най-неотложната от които е свързана с разрушения мост западно от Даруджистан. Удобните бродове през река Катлин са твърде малко, а разрушаването на този каменен мост от Джагътския тиран създаде чрезмерно много затруднения…
— Ах — прекъсна го Круппе и вдигна дебелия си пръст, — но мостовете не са ли нищо друго освен средство за преминаването от единия бряг на една река до другия? Не предполага ли това известни предварителни мерки досежно проектираните планове за придвижване, указани от командващите съответните армии? Круппе се чуди… — И посегна за още сладкиши.
— Като всички нас — довърши Д’Арл.
Дужек изгледа Круппе с присвити очи и изсумтя:
— Е, колкото и да ми е неприятно да го призная, той е прав. — Погледът му се насочи към Истрайсиън. — Река Катлин представлява проблем само ако решим да използваме южните маршрути. А тях бихме избрали само ако армиите поискат да се прехвърлят в началото на похода.
Двамата съветници се намръщиха.
— Намерението ни — обясни Бруд — е да останем на север от реката и да продължим право към Капустан. Маршрутът ще ни отведе на север от Салтоан… много на север. После продължаваме в югоизточна посока.
Кол взе думата.
— Описвате пряк маршрут до Капустан, сър, за вашите сили. Такъв маршрут обаче ще затрудни усилията ни със снабдяването. Няма да можем да правим доставки през реката. Керван с такава големина ще постави възможностите ни пред сериозно изпитание.
— Трябва да се разбере — добави Истрайсиън Д’Арл, — че Съветът по необходимост трябва да се пазари с частни предприятия, за да изпълни нуждите ви по снабдяването.
— Каква деликатност! — извика Круппе. — Проблемите, мои бойни другари, тук са следните. Съветът на Даруджистан се състои от различни благороднически домове, от които буквално всички до един имат интереси в търговските начинания. Като оставим настрана потенциално смущаващата реалност на огромните заеми, които Съветът осигурява на армиите ви и с които на свой ред вие ще купувате от Съвета, то особеното естество на преразпределението на вишеупоменатото богатство е от жизнено значение за определени членове на Съвета. Съперничеството, сделките и заговорите в тъмни стаички… е! Човек трудно би могъл да си представи този кошмарен възел от мерки, теглилки, нишки и мрежи, смее да твърди Круппе! Указанията, дадени на тези двама достойни представители, несъмнено се показаха наяве, да не говорим за наистина заплетеното кълбо от противоречиви заповеди. По този начин съветниците тук, пред вас, са ограничени от възел, който дори боговете не биха могли да развържат! Тъй че се пада на Круппе, низшия, но достоен гражданин на прелестния Даруджистан, да ви предложи решението на своя господар Барук.
Кол се наведе напред.
— Добре, да го чуем, Круппе.
— Нужен е, разбира се, безпристрастен и изключително компетентен уредник на вишеупоменатото снабдяване. Не от Съвета, и по този начин лишен от вътрешните напрежения, влияещи тъй дълбоко на почитаемите му членове. Опитен, също тъй, в търговските дела. С огромен организационен капацитет. С две думи, превъзходен…