Кол тупна с юмрук по масата и стресна всички. После викна:
— Ако си представяш себе си в подобна роля, ти, дребно укривателче на жалки джебчии и обирачи на складове…
Но дребният дебел човечец вдигна ръце и се отдръпна.
— Скъпи ми друже Кол! Ласкаеш ме с такова предложение! Горкичкият Круппе обаче е твърде зает с дребничките си делца, за да се заема с подобно начинание. Не, след задушевна беседа с верния си и мъдър слуга Круппе майстор Барук предлага съвсем друг агент…
— Какви ги дрънкаш! — изсъска застрашително Кол. — Барук дори не знае, че си тук!
— Дребно прекъсване на комуникацията, нищо повече. Желанието на алхимика стана ясно за Круппе и той ви уверява всички до един! И макар Круппе да е в правото си с известно удовлетворение да заяви авторството си на предстоящото предложение, уви, длъжен е да се преклони пред истинността и следователно да признае дребния — но все пак съществен — принос на господин Барук. Та той едва вчера говореше за особените таланти на въпросния агент и дори това да не е било намек досежно желанията му, скъпи ми Кол, може и да е било, нали?
— Хайде, казвай го най-после, Круппе — изръмжа Истрайсиън Д’Арл.
— Круппе ще го стори с преголямо удоволствие, друже съветнико… А между другото, как е вашата дъщеря, Чалис? Наистина ли е влязла в свят брачен съюз с онзи герой от празненството? Круппе толкова съжалява, че е пропуснал това несъмнено великолепно събитие…
— Което тепърва предстои — сопна се Д’Арл. — Тя е добре. Търпението ми към теб обаче вече започва да отслабва, Круппе…
— Ех, отслабване. Мога само да мечтая за него. Добре, добре. Въпросният агент не е кой да е, а наскоро появилото се меркантилно предприятие, известно с името Търговска гилдия Тригали. — И се отпусна назад ухилен, сплел пръсти на дебелия си корем.
Бруд се обърна към Кол.
— За пръв път чувам за такова предприятие…
Съветникът се мръщеше.
— Както каза Круппе, наскоро появило се в Даруджистан. От юг — Елингарт, струва ми се. Използвали сме ги само веднъж, за една изключително трудна доставка на средства за Дужек Едноръкия. — Погледна Истрайсиън, който сви рамене и заговори:
— Не са правили никакви оферти за договори по снабдяването на обединените армии. Всъщност те не изпратиха дори свои представители на срещите ни — онази единствена услуга, за която спомена Кол, според мен е била под изпълнителски договор. — Изгледа намръщено Круппе. — При очевидната им липса на интерес, откъде си убеден ти, или по-точно майстор Барук, че Търговска гилдия Тригали е склонна да участва, още повече като уредник?
Круппе си напълни отново халбата, отпи и млясна одобрително.
— Търговска гилдия Тригали не прави оферти, тъй като всяка друга фирма ще оферира много по-ниско от тях дори без да си прави усилие. С други думи, не са евтини. По-точно, услугите им обикновено струват много пари. В едно нещо обаче можете да сте сигурни и то е, че ще изпълнят точно това, за което са наети, независимо от… ъъъ… кошмарната им логистика.
— Инвестирал си в тях, нали, Круппе? — Лицето на Кол потъмня от яд. — Нищо не струва независимият ти съвет — а Барук няма нищо общо с присъствието ти тук. Действаш от името на тази Търговска гилдия Тригали, нали?
— Круппе уверява, че конфликтът на интереси е само въпрос на привидност, Кол, друже! Истината по-точно е съчетание. Нуждите са очевидни за всички тук, както и средствата, с които да бъдат удовлетворени! Щастливо съвпадение! Е, Круппе сега е склонен да се подкрепи с още малко от тези превъзходни сладкишчета, докато вие обсъдите достойнствата на вишеизложеното предложение и несъмнено стигнете до благосклонното неизбежно заключение.
Старата надушваше магия във въздуха. „И е ничия. Не, не е Тайст Андий, нито духовете на Риви са се пробудили…“ Кръжеше над лагера и търсеше, напрегнала всичките си сетива. Следобедът премина в здрач, после — в нощ, а заседанието в командната шатра на Каладън Бруд се точеше и точеше. Великият гарван скоро се отегчи от безкрайните дискусии за керванджийски маршрути и колко тона от това и от онова са нужни седмично, за да бъдат двете армии нахранени и доволни по време на похода. Вярно, онова противно същество Круппе беше доста забавно, доколкото някой смахнат плъх, опитващ се да мине по въже над вода, си заслужаваше да се изкискаш веднъж-дваж. Тя знаеше много добре, че зад мазните гротескни преструвки се крие добре наточен ум, а способността му да си намери място точно в челото на масата и да обърка с това смотаните съветници на Даруджистан беше наистина забавна проява на ловкост… но после Старата усети раздвижването на магия някъде в лагера.