— Глупак! — чу се глас зад него и командирът се обърна.
— И какво от това, Каллор?
Високият сивокос мъж се усмихна студено.
— Ще съжалиш един ден, че се закле да пазиш детето.
Уискиджак сви рамене и отново тръгна.
— Не съм приключил с теб! — изсъска зад него Каллор.
— Аз обаче приключих — отвърна спокойно малазанецът и продължи.
Паран го гледаше. Очите му се бяха ококорили неразбиращо. Зад него Тайст Андий започнаха да се отдръпват, призрачни и сякаш безразлични, след като повелителят им се беше оттеглил в шатрата с Каладън Бруд. Уискиджак потърси с очи Корлат, но не можа да я види; а и мхаби не се виждаше никъде, осъзна той след миг. Детето стоеше на десетина крачки от Паран и то гледаше с очите на Татърсейл.
— Никакви въпроси — изръмжа Паран, когато Уискиджак спря пред него. — Нямам отговори за теб — нито за това, което стана тук, нито за това, в което съм се превърнал. Може би ще е най-добре да поставите някой друг да командва Подпалвачите на мостове…
— Не виждам причина — каза Уискиджак. — Освен това мразя да променям мнението си за каквото и да е, капитане.
Бързия Бен дойде при тях и се ухили.
— За малко ни се размина, а?
— Какво е онова там? — попита Уискиджак и кимна към масата.
— Точно каквото изглежда. Нова Необвързана карта от Драконовата колода. Е, по-точно Най-необвързаната от всички Необвързани. Масата държи цялата Колода, не забравяй. — Чародеят погледна към Паран. — Нашият капитан е на прага на асцендентството, както подозирахме. А това означава, че каквото прави — или не прави, — може да има големи последствия. За всички ни. Драконовата колода, изглежда, се е сдобила с Господар. Джен’айсънд Ръл.
Паран се намръщи: явно не искаше да участва в този разговор.
Уискиджак изгледа свъсено чародея.
— Джен’айсънд Ръл. Мислех, че това име е заради неговите… приключения в едно определено оръжие.
— Така е, но след като името е на картата, изглежда, че двете са свързани… някак. Ако на капитана му е толкова мътно, колкото и на нас, ще трябва здраво да помисля какво точно означава тази връзка. Разбира се — добави той, — възможно е капитанът да знае достатъчно неща, за да ми помогне в това, стига да пожелае.
Паран отвори уста да отговори, но Уискиджак го изпревари.
— Няма той отговори за нас… засега. Доколкото схващам, ще трябва да я мъкнем тъпата маса по време на похода, а?
Бързия Бен кимна замислено.
— Така ще е най-добре, поне за известно време, за да мога да я проуча повечко. Все пак бих предложил да я разтоварим, преди да навлезем в територията на Панион. Търговска гилдия Тригали може да я отнесе на алхимика в Даруджистан на отговорно пазене.
— Картата няма да се отделя от нас — отряза го нов глас.
Тримата се обърнаха и видяха Силвърфокс. Зад нея десетина яки воини риви вдигаха плота на масата.
Бързия Бен изгледа намръщено тъмнокожите жилави мъже и каза:
— Рисковано е да вкарваме предмет с такава мощ в битката, дете.
— Трябва да поемем риска, магьоснико.
Уискиджак изпъшка и попита:
— Защо?
— Защото картата е на Паран и ще му потрябва.
— Можеш ли да обясниш?
— Воюваме срещу повече от един враг, както ще се разбере.
— Не я искам тая карта — сопна се Паран. — Нарисувайте там някое друго лице, защото… В мене тече кръвта на Хрътка на Сянка. Аз съм пречка, кога най-после ще го разберете? Гуглата да ме вземе, ако не съм!
Каллор дойде при тях. Уискиджак го изгледа намръщено и каза:
— Ти не участваш в този разговор.
— Все не участвам, но все съм предмет на…
— Не и този път.
Мътните сиви очи на Върховния крал се спряха на Бързия Бен.
— А ти, магьоснико, ти си склад на души… Аз съм този, който освобождава души — дали да не счупя веригите в теб? Много е лесно да те направя безпомощен.
— Още по-лесно е — отвърна му Бързия Бен — да изровиш дупка в земята.
Каллор пропадна пред очите им — земята се разтвори под него. Издрънча броня, последвана от яростен рев.
Силвърфокс зяпна Бързия Бен. Магьосникът сви рамене.
— Права си — хич не ме интересува кой и какво е Каллор.
Уискиджак пристъпи до ръба на ямата и надникна долу.
— Изкатерва се… а бе не е зле за старец.
— Но тъй като не съм глупав — рече припряно Бързия Бен, — изчезвам веднага. — Махна с ръце, замъгли се и после се изпари.
Обърнал гръб на пъшкащия и сипещ проклятия Каллор, чиито метални ръкавици вече дращеха по ронливия ръб на ямата, Уискиджак каза на Паран:
— Връщай се при Мостоваците, капитане. Ако всичко свърши добре, ще се срещнем при Капустан.