— Здрасти, Нектара. Виждам, че си разширила дяловете си.
Жената — лицето й бе цялото в белези — се усмихна.
— Я, ама това е Грънтъл. И Харло. И кой още? Да не би да е самата Стони Менакис? Не се съмнявам, че си противна както винаги, скъпа, макар че все пак полагам сърцето си в краката ти.
— Неразумно — изръмжа Стони. — Имам тежка стъпка.
Нектара се ухили широко.
— Ама наистина караш сърцето ми да се разтупти, драга. Всеки път.
— Каква е таксата? — попита Грънтъл и спря коня си на десет крачки от жената и двамата й охранители.
Нектара изви оскубаните си вежди.
— Такса? Този път не, Грънтъл. Все още сме в дяловете на Гарно — само ни разрешиха да минем. Тук сме за ескорт.
— Ескорт?
Вратата на каретата изскърца и той се обърна. Ръката на господаря му се показа и махна вяло.
Грънтъл слезе от коня, приближи до открехнатата врата, надникна вътре и видя кръглото бяло лице на Керули.
— Капитане, предстои ни да се срещнем с… управителите на този град.
— С краля и неговия съвет? Защо…
Тих смях го прекъсна.
— Не, не. С истинските владетели на Салтоан. С големи усилия и след много трудни преговори е свикано събрание на всички акционери и акционерки, към които ще се обърна тази нощ. Трябва да приемете току-що предложения ескорт. Уверявам ви, всичко е наред.
— Но защо не ми казахте всичко това преди?
— Не бях сигурен дали преговорите ще завършат с успех. Проблемът е сложен, защото тъкмо тези притежатели на дялове ме помолиха за… съдействие. Аз, на свой ред, трябва да се постарая да ги убедя, че съм най-ефикасният агент, който да осигури въпросното съдействие.
„Ти? Кой, в името на Гуглата, си ти?“
— Разбирам. Е, добре, доверявайте се колкото си щете на тези престъпници, но се боя, че ние няма да споделим доверчивостта ви.
— Разбирам, капитане.
Грънтъл се върна при коня си, хвана юздите и се обърна към Нектара.
— Води.
Салтоан беше град с две сърца — камерите им побираха кръв с различни цветове, но еднакво зла и покварена. Седнал с гръб към стената на препълнената кръчма, Грънтъл оглеждаше с присвити очи пъстрата гмеж от убийци, изнудвачи и бандити, мярката за чиято власт беше страхът.
Стони се беше облегнала на стената вляво от капитана, а Харло се беше присвил на пейката вдясно. Нектара беше издърпала стол и ниска масичка плътно до Стони. От наргилето пред притежателката на дялове се издигаха гъсти валма дим и загръщаха с душната си катранена миризма многократно целуваното й от ножове лице. В лявата си ръка държеше мундщука на наргилето, а дясната беше отпуснала на обутото в кожа бедро на Стони.
Керули стоеше в центъра на залата, с лице към главатарите и главатарките на престъпни кланове. Ръцете на ниския мъж бяха отпуснати върху сивия му копринен пояс, наметалото му от черна коприна лъщеше като разтопен обсидиан. Странна прилепнала шапчица скриваше плешивото му теме, в стил, напомнящ за най-древните скулптури в Даруджистан и за фигурите по също толкова древни фрески.
Той започна тихо и дружелюбно.
— Имам удоволствието да присъствам на това височайше и предвещаващо добър край събрание. Всеки град си има своите потайности и за мен е висока чест, че съм уважен от толкова отбрана публика. Разбира се, давам си сметка, че мнозина от вас биха могли да си помислят, че съм скроен от същия плат като вашия заклет враг, но ви уверявам, че случаят не е такъв. Вие изразихте своята загриженост относно притока на жреци на Панион Домин в Салтоан. Те говорят за градове, наскоро приели божествената закрила на култа на Пророка на Панион, и предлагат на градското простолюдие приказки за закони, прилагани безпристрастно към всички граждани, за права и предписани привилегии, за така желаното налагане на ред пряко всякакви местни традиции и нрави. Те сеят семето на раздора между вашите поданици — наистина опасен прецедент.
Главатарите и главатарките на банди посрещнаха думите му с одобрително мърморене. Грънтъл едва се сдържа да не се усмихне при това превзето благоприличие сред отрасналите на улицата убийци. Обърна се и веждите му се вдигнаха до темето, като видя как ръката на Нектара се пъхна под кожените гамаши на Стони, точно на чатала. Стони се беше изчервила, усмихваше се прималяла, очите й бяха премрежени. „Кралице на сънищата, нищо чудно, че девет десети от мъжете в тая стая пъхтят, да не говорим, че отпиват яко от чашите си.“ Той също посегна към своята.
— Клане до крак — изръмжа една от главатарките. — На всичките тия проклети жреци трябва да им порнем коремите, няма друг начин да се справим с това.