— Мъченици на вярата — отвърна Керули. — Такава пряка атака е обречена на провал, както стана в други градове. Това е конфликт на информация, дами и господа, или по-точно — на лъжеинформация. Жреците провеждат кампания на заблуда. Панион Домин, въпреки цялото налагане на законност и ред, представлява тирания, характеризираща се с изключително необичайни равнища на жестокост спрямо населението. Вие несъмнено сте чули за тенесковрите, армията на Пророка, съставена от същества, лишени от имот и изоставени — всичко, което може би сте чули, е без никакво преувеличение. Канибали, изнасилвачи на мърт…
— Децата на мъртвото семе — заговори един от мъжете и се наведе напред. — Истина ли е? Възможно ли е изобщо? Че жени трябвало да слизат на бойните полета и войници, чиито тела все още не са изстинали…
Керули кимна мрачно.
— Сред най-младото поколение на следовниците на тенесковри… да, сред тях са и Децата на мъртвото семе. Силно доказателство за онова, което е възможно. — Помълча за миг, след което продължи: — Доминът си има своите правоверни, гражданите на първоначалните градове на Панион, и всички права и привилегии, за които говорят жреците, се отнасят само за тях. Никой друг не може да получи това гражданство. Не-гражданите са по-низши и от роби, защото те са субектите — обектите — на всякаква въобразима жестокост, без надежда за милост или справедливост. Като единствен изход, тенесковрите им предлагат да уподобят безчовечието, което им е наложено. Гражданите на Салтоан, ако Доминът подчини този град, ще бъдат до един изхвърлени от домовете си, лишени от всичкото им имущество, лишени от храна, лишени от вода. Диващината ще се окаже за тях единственият възможен път, като следовници, заклели се в редиците на тенесковрите.
— Дами и господа, тази война трябва да я водим с оръжието на истината, да разголим лъжите на панионските жреци — продължи той по-високо. — Това изисква много специфична организация на разпространение, на добре съчетани слухове и на контраразузнаване. Задачи, в които всички вие сте отлични, приятели. Гражданството трябва само да прогони жреците от Салтоан. Хората трябва да бъдат доведени до това решение, до тази кауза, не с юмруци и с камшици, а с думи.
— Какво ви кара да сте сигурен, че всичко това ще свърши работа? — попита един от господата.
— Нямаме друг избор, освен да свърши — отвърна Керули. — Провалът означава Салтоан да падне пред панионците.
Керули продължи, но Грънтъл вече не слушаше. Очите му, полупритворени, го оглеждаха. Договорът беше сключен в Даруджистан от един посредник. За първи път Грънтъл беше видял работодателя си на заранта, на излизане през портата за Уори — той беше дошъл пеш на срещата, облечен по халат като сега. Каретата бе докарана няколко мига след него, наета на място. Керули се беше шмугнал бързо в нея и оттогава Грънтъл беше виждал и говорил с новия си господар само два пъти през това дълго и уморително пътуване.
„Маг, така бях решил. Но май е по-скоро жрец. Интересно на кой ли бог се кланя? Нищо явно, което да подскаже. Това само по себе си говори много. У тоя Керули няма нищо явно, освен може би бездънното ковчеже, стоящо зад неговата щедрост. Някакви нови храмове в Даруджистан напоследък? Не се сещам… о, да, онзи в квартал Джадроуби. Посветеният на Трийч, макар че не мога да разбера защо някой ще се интересува да се кланя точно на Тигъра на лятото…“
— … убийства.
— Ама през последните нощи вече е спокойно.
Дамите и господата вече говореха помежду си. Керули слушаше внимателно, без да казва нищо.
Грънтъл примигна и се наведе към Харло.
— Какво беше онова за убийства?
— Някакви убийства преди четири нощи. Местен проблем, вече свършил.
Капитанът изсумтя и отново се отпусна. Мъчеше се да не обръща внимание на студената пот, избила под ризата му. „Бързо се движеха, изпревариха ни много — впрягът им се движеше с неестествена скорост. Но изобщо няма да се справи по улиците на Салтоан. Прекалено е широк и висок. Сигурно е спрял в крайпътното село, Уейтаун. На две крачки от Портата на изгрева… Дали това не е доказателство за подозренията ти, Бюк?“
— Ужасно беше скучно, какво ще кажете? — Стони си наля втора чаша вино. — Нектара успя да пооблекчи малко нещата — а ако мога да съдя по всички онези потни и космати лица, не само мен. Всички сте свини.
— Не ние направихме това публично представление — рече Грънтъл.
— Е, и какво? Не бяхте длъжни всички да гледате, нали? Ами ако държах бебе и го кърмех?
— Е, тогава — ухили се Харло, — определено щях да зяпам.