По труповете не се виждаха никакви рани.
„Съмнявам се, че Бюк изобщо е извадил меча си…“
Капитанът се метна на седлото и продължи.
Настигна хората си след половин левга.
Харло му кимна.
— Чудесен ден, нали, Грънтъл?
— Ни един облак по небето. Стони къде е?
— Отиде напред.
— Защо?
— Иска да се увери, че крайпътният бивак е… ъъъ… незает. Е, ето я.
Стони дръпна юздите пред тях и Грънтъл й изръмжа:
— Що за тъпотии правиш?
— Цялото това пътуване е тъпо, мен ако питаш. В крайпътния бивак има трима баргасти — и не, не са пекли разбойници напоследък. Все едно, Капустан е само на няколко дни от обсада — може и да успеем да се напъхаме зад стените му навреме, в който случай ще се заклещим там с цялата армия на Панион между нас и пътя, или няма да успеем и проклетите тенесковри ще се позабавляват с нас.
Грънтъл се намръщи още повече.
— Закъде са тръгнали тия баргасти тогава?
— Идват от север, но сега са тръгнали в същата посока като нас — искат да погледнат по-отблизо какво става при Капустан — и не ме питай защо, те са баргасти, нали? Мозъци колкото орех. Трябва да поговорим с господаря, Грънтъл.
Вратата на каретата се отвори и Керули слезе.
— Няма нужда, Стони Менакис, слухът ми е великолепен. Трима баргасти, казваш. От кой клан?
— Белоликите, ако може да се съди по боята.
— Значи ще трябва да ги поканим да пътуват с нас.
— Господарю… — почна Грънтъл, но Керули го прекъсна:
— Ще стигнем в Капустан много преди обсадата, убеден съм. Септархът, който води силите на Панион, е известен с методичния си подход. След като ме закарате, задълженията ви приключват и сте свободни да тръгнете незабавно за Даруджистан. — Тъмните му, тайнствени очи се присвиха срещу Грънтъл. — Нямате репутация на хора, които си нарушават договорите, иначе нямаше да ви наема.
— Не, сър, нямаме и намерение да си нарушим договора. Но все пак може би си струва да обсъдим възможностите — ами ако Капустан бъде обсаден преди да пристигнем?
— Тогава няма да държа да си загубите живота в отчаян подвиг, капитане. Тогава ще трябва само да ме оставите извън вражеския кръг и аз сам ще се промъкна до града, защото подобна хитринка е постижима само ако си сам.
— Ще се опитате да минете през панионския кордон?
Керули се усмихна.
— Притежавам нужните умения за такова начинание.
„Тъй ли? Виж ти.“
— А тия баргасти? Какво ви кара да мислите, че са толкова благонадеждни, че да пътуват с нас?
— Ако не са, по-добре да са ни пред очите, отколкото да не са, не сте ли съгласен, капитане?
— Тук май сте прав, господарю. — Грънтъл се обърна към Харло и Стони и им кимна.
Стони, както можеше да се очаква, съвсем не беше толкова лаконична.
— Това е лудост! — След което вдигна ръце. — Е добре, добре! Влизаме право в драконовата паст, що не? — Обърна коня си. — Да ходим да се позамерваме с камъни с баргастите, а?
Препусна напред и Грънтъл я изгледа с гримаса.
— Истинско съкровище е, нали? — измърмори Харло и въздъхна.
— Не бях те виждал така видиотен от любов досега — изсумтя Грънтъл.
— Непостижимото, приятел, то ми го прави това. Копнея безнадеждно, блуждая мрачно над несподеленото обожание. Бленувам за нея и Нектара… и аз, сгушен между двечките, ех…
— Моля те, Харло, прилошава ми.
— Хъм — каза Керули, — аз май по-добре да си се прибера в каретата.
Тримата баргасти явно бяха сродници, жената бе най-възрастната. Бялата боя по лицата им се беше позацапала и от това главите им приличаха по-скоро на черепи. Плитките, наклепани с червена охра, висяха до раменете им, с навързани по тях костени фетиши. И тримата носеха ризници от пробити монети — медници и сребърници, без съмнение от плячкосани иманета, тъй като повечето изглеждаха древни и непознати за окото на Грънтъл. Ръцете им също бяха покрити с ръкавици от монети. Оръжията им бяха колкото за цяла чета охранници — пики, къси копия, брадви за мятане и бойни секири с дълги, ковани с бронз дръжки, мечове с криви остриета и всевъзможни ножове и ками.
Стояха от другата страна на малкото, оградено с камъни огнище — изгаснало до едва тлееща жарава. Стони беше на коня си вляво от тях. Купчинката кокали от прериен заек показваше, че яденето току-що е приключило.
— Господарят ни ви кани да продължите с нас — каза Грънтъл на баргастката. — Приемате ли?
Тъмните й очи пробягаха към каретата.
— Малко търговци все още пътуват за Капустан — каза тя. — Пътят е станал… опасен.
Грънтъл се намръщи.
— Че защо? Да не би панионците да са пратили отряди за набези през реката?
— За такова нещо не сме чули. Не, демони дебнат из тия пущинаци. Дойдохме да разберем истината за тях.