„Демони? Дъх на Гуглата!“
— Кога научихте за тия демони?
Жената сви рамене.
— Преди два-три месеца.
Капитанът въздъхна и бавно слезе от коня.
— Е, да се надяваме, че тия приказки не са верни.
Жената се ухили.
— Ние пък се надяваме на обратното. Аз съм Хетан, а това са нещастните ми братя Кафал и Неток. Това е първият лов на Нетал след неговата Смъртна нощ.
Грънтъл изгледа накриво едрия навъсен младеж.
— Виждам, че е възбуден.
Хетан се обърна и присви очи към брат си.
— Явно имаш остро око.
„Кълна се в Бездната, поредната лишена от хумор жена за компания…“
Стони Менакис скочи от седлото и каза:
— Шегите на капитана ни са твърде явни, Хетан. Тупват накрая като волска тор и миришат също толкова гадно. Не му обръщай внимание, мила, освен ако не обичаш да те вкисват.
— Обичам да трепя и да яхам мъже, и нищо друго — изръмжа Хетан и скръсти мускулестите си ръце.
Харло бързо се смъкна от капрата и заситни към нея широко ухилен.
— Казвам се Харло и се радвам да се запозная с теб, Хетан!
— Него можеш да го утрепеш, когато поискаш — изсумтя Стони.
Двамата братя — нещастни същества — не обелваха дума и доколкото Грънтъл можеше да определи, бяха изключително задръстени. Безплодните усилия на Харло с Хетан се оказаха достатъчно забавни, докато седяха около напаленото отново огнище под осеяното със звезди небе. Керули се появи за малко, преди всички да започнат да си приготвят постелите, но само за да пийне чаша билков чай, след което се прибра отново в каретата си. На Грънтъл се падна — двамата с Хетан се задържаха последни край тлеещия огън — да измъкне повече информация от баргастите.
— Тези демони — подхвана той, — като как ви ги описаха?
Тя се наведе и се изплю ритуално в огъня.
— Бързи и на два крака. Нокти като на орел, само че много по-големи на краката. Ръцете им са мечове…
— Мечове ли? Какво искаш да кажеш?
Тя сви рамене.
— Остриета. Кръвно желязо. Очите им са кухи ями. Вонят на урни в черния кръг. Звук не издават.
„Урни в черния кръг? Погребални урни след изгаряне. В гробните камери. Аха, на смърт миришат значи. Ръцете им са мечове… как? Какво ли значи това, в името на Гуглата? Кръвно желязо — сиреч, желязо, закалено в изстудена със сняг кръв… баргастка практика, когато шаманите им влагат сила в оръжията. Така оръжието и собственикът му се свързват. Сливат се…“
— Някой във вашия клан виждал ли ги е?
— Не, демоните не са стигали на север до планинските ни твърдини. Бродят из тукашните степи.
— Тогава кой ви е донесъл тези новини?
— Нашите шамани са ги виждали в сънищата си. Духовете им шептят и ги предупреждават за заплахата. Белият клан си избра боен главатар — нашия баща — и очаква това, което предстои. Но баща ни държи да научи за противника си, затова изпрати децата си в равнините.
Грънтъл се замисли над думите й, загледан в гаснещите пламъци.
— Баща ви, бойният главатар на Белоликите, ще поведе ли клановете на юг? Ако Капустан бъде обсаден, териториите на Капън ще се окажат уязвими на набезите ви, поне докато не приключи завоеванието на панионците.
— Нашият баща няма планове да ни повежда на юг, капитане. — Тя пак се изплю в огъня. — Панионската война ще стигне и до нас, след време. Така са прочели шаманите в плешките на бедерините. Войната ни ще е тогава.
— Ако тези демони са предните части на панионските сили…
— Тогава, щом се появят при нашите твърдини, ще разберем, че времето е дошло.
— С бой — промърмори Грънтъл. — Което най-много обичате.
— Да, но засега ще те яхам.
„Ще ме яха? По-скоро ще ме спука от бой, като я гледам. Ох, добре…“
— Кой мъж би отказал на такова елегантно предложение?
Хетан взе одеялото си и се изправи.
— Идвай с мен, и бързо.
— Уви — отвърна Грънтъл и се надигна, — никога не бързам, както ще се увериш.
— Утре вечер ще яхам приятеля ти.
— Ти вече го правиш, мила. В мечтите си.
Тя му кимна сериозно.
— Има големи ръце.
— Е, да.
— Ти също.
— Мислех, че си се забързала, Хетан.
— Да. Да вървим.
Баргастката верига се спускаше откъм север — от далечните планински ридове до обрулени изгърбени хълмове. Много от тях бяха свети места — по билата им се виждаха обърнати с коренищата нагоре дървета: баргастки обичай да се държат духовете оковани — или така поне го обясни Хетан, докато крачеше до Грънтъл, който водеше коня си за юздите. А капитанът, макар да не хранеше особен интерес към религиозните неща, все пак прояви известно любопитство защо баргастите трябва да обръщат дърветата по хълмовете наопаки.