Бочълайн се усмихна.
— Спътникът ми е по-опитен в такива… монтажи. Моят интерес към дисциплината е по-слаб.
— Какво стана тук? — попита Грънтъл.
— То е ясно — сопна се Хетан. — Влезли са в черния кръг. Тогава ги е нападнал демон — демон като онези, които търсим с братята ми. А тези… мъже… са избягали и са успели някак да се измъкнат.
— Не е точно така, скъпа — рече Бочълайн. — Първо, съществото, което ни нападна, не беше демон — може да разчитате на думата ми по тези въпроси, тъй като демоните са създания, с които наистина съм запознат много добре. Но както предположи, наистина бяхме хванати много коварно. Докато се бяхме залисали с тази гробница. Ако Бюк не ни беше предупредил, одеждите ни като нищо щяха да пострадат много повече, да не говорим за двамата ни не толкова способни спътници.
— Е — прекъсна го Грънтъл, — ако не е било демон, какво беше тогава?
— А, труден въпрос, капитане. Немрящо, със сигурност. Командвано от далечен господар. Двамата с Корбал бяхме принудени да развихрим цялата мощ на слугите си, за да го отпъдим, ала последвалата гонитба не ни донесе особена изгода. Всъщност въпросните слуги претърпяха доста сериозни щети при появата на още двама от тези немрящи ловци. И макар да успяхме да ги прогоним, облекчението е само временно. Ще нападнат отново, а ако са се събрали повече, е напълно възможно да бъдем — всички ние — подложени на сериозно изпитание.
— Ако позволите — каза Грънтъл, — бих желал да поговоря насаме със своя господар и с Хетан.
— Разбира се, капитане, разбира се. Хайде, Корбал, хайде, приятели, нека огледаме щетите, причинени на нашата нещастна каляска.
Грънтъл хвана Хетан за ръка и я поведе към чакащите до каретата на Керули Харло и Стони. Кафал и Неток тръгнаха след тях.
— Те са заробили душа на наш родственик — изсъска Хетан и очите й блеснаха като въглени. — Ще ги избия — ще ги избия всички!
— И ще умреш, преди да си направила и една стъпка — сряза я Грънтъл. — Това са заклинатели, Хетан. Вещери. Още по-лошо, некроманти са. Корбал упражнява превъплъщенство. Изкуството на Бочълайн е призоваването на демони. Двете страни на монетата с черепа. Прокълнати от Гуглата, мръсни… и смъртно опасни. Разбираш ли ме? Да не си и помислила да ги предизвикаш.
Гласът на Керули се извиси от каретата:
— Още по-горчивото, скъпи приятели, е, че, боя се, ще имаме нужда от тези ужасни хора и техните страховити сили.
Грънтъл се обърна намръщен. Прозорчето на вратичката на каретата беше открехнато.
— Какви са тези немрящи ловци, сър? Знаете ли?
Последва дълга пауза, после Керули каза:
— Имам… подозрения. Във всеки случай разплитат нишки на сила по тази земя, като паяжина, с която могат да усетят всяко потръпване. Не можем да минем, без да ни засекат…
— Ами да обръщаме тогава — сопна се Стони. — Веднага, преди да е станало късно.
— Но вече е късно — отвърна Керули. — Тези немрящи слуги продължават да се прехвърлят през реката от южните краища, всички в служба на Пророка на Панион. Обкръжават Салтоан. Всъщност убеден съм, че зад нас има повече от тях, отколкото тук и при Капустан.
„Доводът ви е адски убедителен, господин Керули.“
— Трябва — продължи мъжът в каретата, — да сключим временен съюз с тези некроманти — докато стигнем до Капустан.
— Е — каза Грънтъл, — те поне гледат на това като на нещо очевидно.
— Ние няма да пътуваме с тях — изръмжа Хетан.
— Не мисля, че имаме избор — въздъхна Грънтъл. — И това включва и теб, и братята ти, Хетан. Има ли смисъл да намерите тези немрящи ловци, само за да ви разкъсат на парчета?
— Смяташ ли, че сме дошли неподготвени за такава битка, капитане? Дълго стояхме в костения кръг, докато всички шамани, събрани от клановете, танцуваха по вътъците на силата. Дълго бяхме в костения кръг.
— Три дни и три нощи — изръмжа Кафал.
„Нищо чудно, че за малко щеше да ми разпориш гърдите снощи.“
— Това може да се окаже недостатъчно, ако усилията ви привлекат изцяло вниманието на Панионския пророк — каза Керули. — Капитане, колко дни път ни остават до Капустан?
„Знаеш го не по-зле от мен.“
— Четири, господине.
— Хетан, вие с братята ви, разбира се, бихте могли да проявите известен стоицизъм за толкова кратък срок, нали? Разбираме гнева ви много добре. Оскверняването на светите ви предци е обида, с която не можете да се примирите лесно. Но вашата раса нима не проявява известен прагматизъм и в това отношение? А всечените прегради, а стикснерите? Приемете го за продължение на тази необходимост…
Хетан се изплю и изсумтя ядосано.
— Добре. Както кажете. Необходимост. Добре.
Грънтъл се върна при Бочълайн и другите трима. Двамата магьосници се бяха навели над счупената ос — от нея лъхаше на стопено желязо.
— Ремонтът няма да отнеме много време, капитане — промърмори Бочълайн.
— Добре. Казахте, че три от онези същества са някъде тук… колко далече?
— Малкият ни приятел шаман ги държи под око. По-малко от левга, и ви уверявам, че могат — ако поискат — да покрият разстоянието за не повече от няколкостотин мига. Няма да имаме много време, но вярвам, че ще стигне да спретнем защита.
— А вие защо пътувате за Капустан?
Магьосникът го изгледа, вдигнал вежда.
— Без особена причина. По характер сме си пътешественици. Щом пристигнахме на брега на този континент, отправихме взор на изток. Капустан е най-далечната точка на изток, нали?
— Почти, предполагам. Сушата се вклинява още на югоизток, отвъд Елингарт, но тамошните кралства и градове-държави не са нищо повече от пиратски и разбойнически бази. Освен това за да стигнете там, ще трябва да прекосите Панион Домин.
— А доколкото разбирам, би било трудно.
— Изобщо няма да стигнете.
Бочълайн се усмихна и отново се наведе над оста.
Грънтъл вдигна глава и най-сетне срещна погледа на Бюк. Кимна му леко и той го последва, макар и с неохота, на няколко крачки встрани.
— Много си загазил, приятел — тихо каза капитанът.
Бюк се намръщи. Не каза нищо, но очите му говореха достатъчно ясно.
— Стигнем ли до Капустан, взимай си парите и изчезвай. Знам, Бюк, прав беше с подозренията си — видях какво имаше в каляската. Видях. Ако опиташ нещо, това, че ще те убият, ще е най-малкото. Разбираш ли? Най-малкото.
Бюк се усмихна кисело и примижа.
— Мислиш, че ще стигнем чак там, а, Грънтъл? Е, имам изненада за теб — няма да доживеем и до следващата заран. — Очите му се спряха на капитана. — Не би повярвал какво развихриха господарите ми — такава кошмарна менажерия от „слуги“, пазачи, демоноубийци — а и собствената им мощ! Гуглата да ни вземе! И въпреки всичко едва успяхме да отблъснем едно от онези чудовища, а когато дойдоха и другите две, ние станахме отстъпващите. От менажерията им останаха само димящи късове, пръснати на левги из равнината. Грънтъл, видях демони насечени на късчета. Да, тия двамата изглеждат невъзмутими, но повярвай ми, това няма никакво значение. Никакво. — Понижи глас още повече. — Те са безумци, Грънтъл. Пълни безумци, хладнокръвни и с очи като на гущери. А горкият Манси е с тях вече повече от три години — историите, които ми разказа… — Мъжът потръпна.
— Манси? А, Емансипор Рийзи. Между другото, котката му къде е?
Бюк се изсмя горчиво.
— Избяга — също като всичките ни коне, — а имахме цяла дузина коне, след като ни нападнаха ония глупави разбойници. Избяга, след като успях да изтръгна ноктите й от гърба на Манси, където скочи, когато се отприщиха всички лабиринти.