— Нашият стикснер се връща… припряно. Предлагам да извикате останалите и да приготвите оръжията си. Тактиката: сечете в сухожилията и се привеждайте — те предпочитат водоравните удари. Емансипор, бъди така любезен да дойдеш с нас. Капитан Грънтъл, вярвам, че бихте могли да уведомите господаря си, въпреки че той несъмнено вече е в течение.
Изведнъж смразен, Грънтъл се изправи.
— Ще имаме късмет, ако изобщо видим нещо, проклет да съм.
— Това няма да е проблем — отвърна Бочълайн и извика през рамо: — Корбал, приятелю, широк кръг светлина, ако обичаш.
На трийсетина крачки околовръст земята изведнъж се окъпа в меко златисто сияние.
Котката измяука отново и Грънтъл я зърна как излетя като светкавица от тъмното. От едната страна се приближиха Хетан и Харло — навличаха дрехите си припряно. Стони и Неток също се появиха. Грънтъл се усмихна криво.
— Не ви стигна времето май.
— Бъди по-милостив — отвърна му Стони с гримаса. — За пръв път му беше на момчето.
— О, добре.
— Жалко — добави тя. — Имаше потенциал, въпреки маста.
Тримата баргасти вече действаха: Кафал набиваше ред копия в каменистата земя, а Хетан бързо ги овързваше с дебело въже. От възлите на въжето висяха фетиши от пера и кости. След като приключиха, Неток им подаде по една брадва. Тримата положиха оръжията в краката си и хванаха по едно копие. Хетан започна да припява тихо и монотонно, двамата братя й запригласяха.
— Капитане.
Беше Керули. Копринената му пелерина блестеше като вода под лунна светлина.
— Защитата, която мога да предложа, е ограничена. Стойте до мен, с Харло и Стони. Не позволявайте да ви подведат напред. Съсредоточете се за отбрана.
Грънтъл извади двете си къси саби и кимна. Харло застана вляво от него, стиснал пред себе си двуръчния меч. Стони застана вдясно от Грънтъл, с извадена рапира и нож.
Най-много се боеше за нея. Оръжията й бяха много леки за това, което щеше да им налети — нали бе видял следите от ударите по каляската на Бочълайн. Тук щеше да се играе с брутална сила, никакъв финес.
— Стой крачка назад, Стони.
— Стига глупости.
— Не си играя на кавалерство, Стони. Боцкането с твойта телчица няма да убие един немрящ.
— Скоро ще разберем, нали?
— Стой плътно до господаря — него пази. Това е заповед, Стони.
— Чух те — изръмжа тя.
Грънтъл отново се обърна към Керули.
— Сър, кой е вашият бог? Ако го призовете, какво можем да очакваме?
Кръглото лице на Керули леко се намръщи.
— Да очакваме? Представа нямам, капитане. — Силите на… ъъъ… моя бог се събудиха едва наскоро след хиляди години сън. Богът ми е Древен.
Грънтъл го зяпна. Древните богове не бяха ли изоставени заради жестокостта си? Какво ли можеше да се разрази тук? „Богинята на сънищата да ни пази дано.“
Керули извади кама с тънко острие и дълбоко сряза лявата си длан. В тревата под краката му закапа кръв и въздухът замириса като в кланица.
През светлия кръг пробяга наръч от пръчки и клони — ръсеше след себе си магия като дим. „Това е шаманът.“
Земята изведнъж затрепери от бързо приближаващи се стъпки, неуморни и тежки като тропота на бойни коне. „Не, като на великани по-скоро. Там, вдясно, петима или повече.“ Идваха от изток.
Отвъд светлия кръг изникнаха призрачни фигури и бързо се скриха от погледа му. Стъпките забавиха, пръснаха се — съществата ги обкръжаваха.
Напевът на баргастите секна и Грънтъл хвърли поглед към тях. Тримата стояха с лице на изток, стиснали копията. Между краката им на облаци се надигаше бледа мъгла и се сгъстяваше. Скоро щеше да загърне напълно Хетан и братята й.
Тишина.
Увитите с кожа дръжки на тежките саби се запотиха в дланите му. Усещаше тежките удари на сърцето в гърдите си. Пот се застича покрай устните му и закапа от брадичката му. Той се напрегна да види в тъмното отвъд светлия купол. Нищо. „Ето го мига на всеки войник. Сега, преди да е почнала битката — кой би си избрал такъв живот? Стоиш с другите, всички сте изправени пред една и съща заплаха и всеки е съвсем сам. В студената прегръдка на страха. Усещаш, че всичко, което си, може да свърши след няколко мига. Богове, не завиждам на живота на войниците…“
В мрака изникнаха широки, плоски, зъбати лица — бели като змийски корем. Главите, с празни дупки вместо очи, увиснаха на място за миг, сякаш разколебани, на височина два човешки ръста. В светлия кръг се плъзнаха огромни, нашарени с черни петна железни мечове. Бяха сякаш запоени към китките на чудовищата — не се виждаха никакви пръсти — и Грънтъл разбра, че само с един замах тези мечове могат да посекат човешко бедро, без усилие.