— Да — рече тя.
— Е, и?
— Бих искала да опитам…
Константин Демирис едва прикри въздишката си на облекчение.
— Много се радвам. Били ли сте някога в Лондон?
— Не. Поне така мисля. — Защо не зная със сигурност? Паметта й все още не бе напълно възстановена. С колко ли изненади още ще трябва да се примиря?
— Това е един от малкото цивилизовани градове, останали в света. Сигурен съм, че много ще ви хареса.
След кратко колебание Катерин се реши и попита:
— Господин Демирис, защо правите всичко това за мен?
— Да речем, от чувство за отговорност. — Той замълча. — Аз бях човекът, който запозна Ноел Паж с вашия съпруг.
— Така ли? — промълви Катерин. — Ноел Паж.
Тръпки я полазиха, като чу името й. Те двамата бяха умрели един за друг. Лари сигурно много я е обичал.
С известно усилие Катерин зададе въпроса, който я бе измъчвал през цялата нощ.
— Как бяха изпълнени смъртните присъди?
— Разстреляха ги — отговори той след кратко мълчание.
— О. — Тя почти усети как куршумите се забиват в плътта на Лари и разкъсват тялото на мъжа, когото бе обичала така силно. Защо ли попита!
— Позволете да ви дам един съвет. Не мислете за миналото. Само ще ви заболи. Всичко това трябва да остане зад вас.
— Прав сте — рече тя. — Ще се опитам.
— И така по една случайност точно днес един от моите самолети лети за Лондон. Ще успеете ли да се приготвите бързо?
Катерин си спомни за пътуванията с Лари, за наситените с вълнение приготовления, за куфарите и радостното очакване.
Този път щеше да пътува сама и вещите й бяха съвсем малко.
— Да, ще успея.
— Чудесно. Между другото — подхвърли той, — сега, когато паметта ви се върна, може би ще искате да се свържете с някой от вашето минало, на когото ще искате да съобщите, че сте жива и здрава.
Името, което тутакси изникна в съзнанието й, бе Уилям Фрейзър. Само той й бе останал от миналото. Но все още не беше готова да се срещне с него. Когато започна отново работа, ще намеря начин да се свържа с него.
Константин Демирис я наблюдаваше в очакване на отговор.
— Не — отвърна Катерин. — Няма такъв човек.
Без да знае, в този миг тя спаси живота на Уилям Фрейзър.
— Отивам да уредя паспорта ви. — Подаде й някакъв плик и каза: — Това е аванс срещу заплатата. Няма да имате грижа за жилище. Компанията разполага с апартамент в Лондон. Ще се настаните в него.
Това беше изумително.
— Много сте щедър.
Той взе ръката й.
— Ще видите, че съм… — Замълча. Реши да не й казва онова, което мислеше. Внимавай с нея. Не всичко изведнъж. Ще я изплашиш. — Ще видите, че… че мога да съм много добър приятел.
— Вие сте много добър приятел.
Демирис се засмя. Ще видиш.
След два часа Константин Демирис изпрати Катерин. Тя седеше на задната седалка на ролс-ройса, който щеше да я откара на летището.
— Приятно прекарване в Лондон — пожела й той. — Ще ви се обадя.
Пет минути след като колата потегли, той набра телефона в Лондон.
— Тя тръгна.
5. Глава
Самолетът трябваше да излети от летище Еленикон в 9:00 сутринта. Машината беше „Хокър Сидли“ и за огромна изненада на Катерин тя беше единствената пътничка. Пилотът Пантелис, приятен около четирийсетинагодишен грък, я настани и закопча колана й.
— Излитаме след няколко минути — съобщи той.
— Благодаря.
Катерин проследи с поглед мъжа, докато се отдалечаваше по посока на пилотската кабина, и изведнъж сърцето й заби. Това е самолетът, с който летеше Лари. Дали и Ноел Паж е седяла на същото място? Изведнъж почувства, че ще й прилошее. Задушаваше се. Тя стисна очи и пое дълбоко въздух. Всичко това вече не съществува. Демирис е прав. Всичко е минало и нищо не маже да върне нещата.
Чу рева на моторите и отвори очи. Самолетът се отлепи от пистата и пое на северозапад към Лондон. Колко ли пъти и Лари е летял по този курс? Бурята от чувства, която името му предизвика у нея, я разтърси. А и спомените… Толкова прекрасни и кошмарни бяха те…
Беше през лятото на 1940-та година, малко преди Америка да се включи във войната. Току-що завършила Нортуестърн Юнивърсити, Катерин пристигна от Чикаго във Вашингтон, за да си търси работа.
Приятелката, с която живееше, й каза:
— Чух, че от утре се освобождава едно място, което вероятно ще те заинтересува. Знам го от момичето, което напуска, за да се върне в Тексас. Работи при Бил Фрейзър. Той отговаря за връзките със средствата за масова информация в Държавния департамент. Научих го снощи, така че ако отидеш веднага, ще изпревариш останалите кандидатки.