— Но ти нямаш тези танкери.
Усмивката му премина в гримаса.
— Така е, но ако успея да сключа с компаниите дългосрочни договори, банките ще ми отпуснат заеми, с които да ги построя. Какво ще кажеш?
— Мисля, че си гениален. Планът е страхотен!
Мелина бе така развълнувана от идеята на брат си, че още същата вечер я разказа на Демирис.
— Чудесно го е намислил, нали? — завърши тя.
Константин Демирис мълча минута-две.
— Брат ти е мечтател — рече той най-накрая. — Това никога няма да се осъществи.
— Но защо, Коста? — изумено го погледна Мелина.
— Защото е твърде лекомислено. Първо, нуждата от петрол никога няма да бъде толкова голяма и тези гигантски танкери ще трябва да пътуват полупразни. Второ, много се съмнявам, че нефтените компании ще поверят безценния си петрол на някаква флотилия фантом, която дори не съществува реално. И трето, същите тези банкери ще го изритат със смях от кабинетите си.
Лицето на Мелина помръкна.
— А той беше толкова ентусиазиран. Защо не поговориш с него?
— Ще го оставим да си мечтае. Най-добре е дори да не знае за нашия разговор.
— Добре, Коста. Както кажеш.
Рано на другата сутрин Константин Демирис замина за Съединените щати, за да обсъди гигантските танкери. Много добре знаеше, че петролните резерви извън обсега на Съединените щати и Съветския блок се контролират от седемте сестри: „Стандард Ойл Къмпани“ в Ню Джързи, „Стандард Ойл Къмпани“ в Калифорния, „Гълф Ойл“, „Тексас Къмпани“, „Сокони вакуум“, „Роял Дъч Шел“ и „Англо-Ираниън“. Ако успееше да убеди поне едната от тях, останалите щяха да я последват.
Константин Демирис посети първо „Стандард Ойл“ в Ню Джързи. Имаше среща с Оуен Къртис, четвъртия вицепрезидент.
— Какво мога да направя за вас, господин Демирис?
— Имам една идея, която би могла да донесе големи печалби на вашата компания.
— Споменахте нещо такова по телефона. — Къртис хвърли бърз поглед към часовника си. — Имам среща след няколко минути. Моля ви, бъдете кратък…
— Ще бъда много кратък. За да пренесете един галон суров петрол от Персийския залив до източните брегове на Съединените щати, плащате седем цента.
— Точно така.
— А ако ви обещая, че ще превозвам вашия петрол за три цента на галон?
— Как ще извършите това чудо? — усмихна се Къртис снизходително.
— С флотилия от танкери, всеки от които ще е с двойно по-голяма вместимост от сегашните. Мога да превозя вашия петрол със скоростта, с която го изпомпвате от земята.
Къртис внимателно се вгледа в Демирис.
— А откъде ще вземете всичките тези танкери?
— Ще ги построя.
— Вижте, ние нямаме интерес към капиталовложения в…
— Няма да ви струва нито цент — прекъсна го Демирис. — Единственото, което искам от вас, е дългосрочен договор за превозване на вашия петрол на цена, два пъти по-ниска от тази, която плащате сега. Парите ще взема от банките.
Настъпи продължителна напрегната тишина. Най-накрая Къртис се покашля и каза:
— Най-добре да се качим горе и да се срещнете с нашия президент.
Така започна всичко. Останалите компании на драго сърце сключиха договори с Константин Демирис за новите танкери. Докато Спирос Ламбру разбере какво става, вече беше твърде късно. Пристигна веднага в Съединените щати, но успя да сключи договори само с няколко независими компании. Демирис бе обрал каймака на пазара.
— Той ти е съпруг — беснееше Ламбру, — но кълна ти се, Мелина, някой ден ще ми плати за това.
Мелина беше съсипана. Имаше чувството, че е предала брат си. Но когато повдигна въпроса пред мъжа си, той само сви рамене.
— Не аз отидох при тях, Мелина. Те дойдоха при мен. Можех ли да им откажа?
И това бе краят на разговорите за танкерите.
Спирос се разстройваше много повече от отношението на Демирис към Мелина, отколкото от конфликтите в бизнеса.
Би могъл да отмине факта, че Константин е известен донжуан — в края на краищата всеки мъж има право да се забавлява. Но той го правеше по толкова безцеремонен начин, че обиждаше не само Мелина, но и цялата фамилия Ламбру. Историята на Демирис с артистката Ноел Паж бе най-скандалният пример. Светските хроники по цял свят я отразяваха надълго и широко. Един ден, канеше се Спирос Ламбру. Един ден…
Никос Веритос, помощникът на Спирос Ламбру, влезе в кабинета на своя шеф. Работеха заедно от петнайсет години. Той беше компетентен, но лишен от въображение, човек без бъдеще, скучен и безличен. Съперничеството между двамата роднини предостави на Веритос златна възможност. Той бе заложил на картата на Константин Демирис и от време на време му подаваше секретна информация, надявайки се на съответната награда.