От време на време някои от главатарите на бандите се отбиваха, за да хвърлят по един поглед на боксьорите. Франк Костело идваше веднъж-два пъти в месеца заедно с Джо Адонис и Лъки Лучано. Много се забавляваха от играта на младоците и за да е пълно удоволствието им, дори залагаха. По онова време Тони Ризоли бе на върха и бързо стана любимец на шефовете.
Един ден, докато се преобличаше в съблекалнята, подслуша разговор между Франк Костело и Лъки Лучано.
— Това хлапе е златна мина — твърдеше Лучано. — Спечелих пет хилядарки миналата седмица от него.
— Ще заложиш ли на него за мача му с Лу Доменни?
— Разбира се. И то десятка.
— Какъв е залогът?
— Десет към едно. Но защо питаш? Той няма начин да не победи.
Тони Ризоли не беше много наясно, какво означава целият този разговор. Отиде при по-големия си брат Джино и му разказа всичко.
— Господи! — възкликна Джино. — Та тия залагат много пари за теб.
— Но защо? Аз не съм професионалист.
Джино се замисли. След миг попита:
— Не си губил мач досега, нали?
— Не.
— Най-вероятно в началото са залагали съвсем дребни суми, след което са видели, че си много талантлив и са започнали да влагат много пари.
— На мен това нищо не ми говори.
Джино стисна ръката му и рече сериозно:
— Може и да ти заговори. И на двама ни. Слушай мен, малкия…
Мачът с Лу Доменик се проведе в петък следобед в „Стилмънс Джим“. Дойдоха и шефовете — Франк Костело, Джо Адонис и Албърт Анастасия, Лъки Лучано и Майер Лански. С удоволствие наблюдаваха тупаника, но още по-голямо удоволствие им доставяше фактът, че са намерили чудесен начин за печелене на пари от тези момчета.
Лу Доменик беше седемнайсетгодишен, с една година по-голям от Тони и с три килограма по-тежък. Но не можеше да се мери с класата на Тони и инстинкта му да убива.
Мачът щеше да има пет рунда. Тони спечели първия без усилие. Втория и третия — също. Ония долу вече брояха парите си.
— Това момче ще стане световен шампион! — крещеше пискливо, с пресеклив от вълнение глас Лъки Лучано. — Колко заложи?
— Десет хилядарки — отговори Франк Костело. — Най-изгодното съотношение е петнайсет към едно. На това хлапе вече му се носи славата.
В този миг се случи нещо, което никой не очакваше. По средата на петия рунд Лу Доменик свали Тони с ъперкът. Реферът започна да брои доста бавно при това, без да откъсва загрижения си поглед от каменните лица на публиката.
— Изправи се бе, копеле гадно! — изврещя Джо Адонис. — Ставай и се бий!
Броенето продължаваше и въпреки мудността на рефера стигна десет. Тони Ризоли все така лежеше на тепиха.
— Кучи син! Само от един удар!
Зрителите се заловиха да броят загубите си. Този път те бяха значителни. Джино отнесе Тони в една от съблекалните. Изплашен до смърт да не разкрият играта им, Тони не смееше да отвори очи.
Едва когато беше на сигурно място, у дома, той си отдъхна.
— Успяхме! — крещеше брат му, обезумял от радост. — Знаеш ли колко спечелихме от цялата работа? Почти хиляда долара.
— Аз все още не разбирам нищо…
— Взех назаем пари, за да заложа на Доменик — петнайсет към едно. Ние сме богати!
— А ония няма ли да побеснеят?
— Никога няма да разберат — ухили се Джино.
На следващия ден на излизане от училище Тони видя пред вратата дълга черна лимузина. На задната седалка седеше Лъки Лучано. Той махна на момчето и каза.
— Влизай!
Сърцето на Тони заби със страшна скорост.
— Не мога, господин Лучано, ще закъснея…
— Влизай!
Тони влезе в колата. Лъки Лучано нареди на шофьора:
— Обиколи квартала.
Слава богу, нямаше да го влачат незнайно накъде!
— Вчера ни скрои номер — обади се Лъки.
— Не, господине, аз… — Ризоли пламтеше от смущение.
— Не ме пързаляй. Колко спечели от мача?
— Нищо, господин Лучано. Аз…
— Питам те за втори и последен път. Колко спечели от този номер?
След кратко колебание момчето се престраши и промълви:
— Хиляда долара.
— Семкаджийска работа — засмя се Лъки. — Но предполагам, че за момче на… всъщност на колко си години?
— Скоро ще навърша шестнайсет.
— За момче на шестнайсет години, това никак не е зле. Знаеш ли, че от този номер аз и моите приятели загубихме куп пари?
— Наистина съжалявам, аз…
— Няма значение. Никак не си глупав. В теб има хляб.
— Благодаря.
— Аз ще си мълча за това, Тони, защото ако разберат приятелите ми, ще ти отрежат топките и ще те накарат да ги изкльопаш. Искам да дойдеш при мен в понеделник. Ние с теб ще работим заедно.