— Камили ли?
— По едно време пренасяхме хероин тайно, в метални патрони в стомасите на камилите, но митничарите започнаха да използват детектори за метални предмети. Минахме на гумени торбички. В края на пътуването убивахме камилата. Но ако торбичката се изсипе в корема на животното, то плете крака като пияно и граничарите ни пипват.
— Ти кой път предпочиташ?
— Понякога пренасяме хероина през Алено, Бейрут, Истанбул и оттам до Марсилия, а понякога — от Истанбул до Гърция, сетне до Сицилия през Корсика и Мароко отвъд Атлантика.
— Много съм благодарен за разясненията — рече Ризоли. — Непременно ще разкажа на момчетата за любезността ти. Имам още една молба.
— Слушам.
— Искам да придружавам следващата пратка.
Последва дълга пауза.
— Опасно е.
— Нека опитам.
Следобед на следващия ден запознаха Тони Ризоли с грамаден, тромав мъжага с разкошни мустаци и тяло на горила.
— Това е Мустафа от Афьон. На турски афьон означава опиум. Мустафа е един от най-опитните трафиканти.
— Как няма да си опитен — скромно се обади Мустафа. — На всяка крачка те дебне опасност.
— Но рискът си заслужава, нали? — ухили се Ризоли.
— Имаш предвид заплащането ли? Само че за нас опиумът е не само пари, а нещо много повече — гордо заяви Мустафа. — В него има нещо загадъчно, мистично. Това растение е много повече от каквато и да било храна. Белият му сок е изпратен от Бога еликсир, който е природно лекарство, ако се взима в малки количества. Може да го гълташ или да се мажеш с него и той ще излекува и разстроен стомах, и простуда, и треска, и болки, и изкълчвания. Но трябва да внимаваш. Взимаш ли го в големи количества, не само ще притъпи усещанията, но ще те лиши и от мъжествеността ти. А в Турция нищо не може да съсипе така един мъж, както импотентността.
— Сигурно. Щом казваш.
Потеглиха от Афьон след полунощ. Групата селяни, един след друг в тъмната нощ, се срещнаха с Мустафа. Катърите бяха натоварени с опиум — 350 килограма или над 700 фунта, привързани към гърбовете на животните. Сладникавият силен мирис на опиума, напомнящ аромата на мокро сено, изпълваше въздуха. Неколцина селяни присъстваха като охрана при предаването на опиума на Мустафа и при разплащането. Всеки от тях носеше пушка.
— Налага се да сме по-предпазливи — обясни Мустафа на Ризоли. — Интерпол и полицията позатегнаха обръча. Едно време беше много забавно. Обикновено пренасяхме опиума на носилка, обвита в черен креп. Колко трогателно бе наистина, когато и хората, и полицаите, които ни срещаха но улиците, спираха и сваляха шапки в знак на почит към покойника.
Афьон се намираше на високо плато в самия център на най-западната част на Турция, в подножието на Султановите планини, доста далеч от големите градове.
— Местността е много подходяща за нашата работа — рече Мустафа. Едва ли биха могли да ни открият.
Катърите се движеха бавно по пустите планински пътеки и към полунощ на третия ден стигнаха турско-сирийската граница. Там ги посрещна една жена, облечена в черно. Водеше кон, натоварен с чувал брашно. За издадената предна част на седлото бе здраво вързано дълго конопено въже, което минаваше зад коня, без да докосва земята. За другия му край се бяха заловили Мустафа и неговите петнайсет помощници. Всички се движеха ниско приведени, като с едната ръка придържаха въжето, а с другата стискаха чувал с опиум. Всеки чувал тежеше четиринайсет килограма. Жената вървеше с коня през минирано поле, в което се виеше тясна пътека, проправена от стадата. Ако въжето паднеше на земята, това беше знак за Мустафа и за останалите, че жената е видяла граничната охрана. Спреше ли я някой от граничарите, то мъжете отзад можеха необезпокоявани да продължат нататък към границата.
Пресякоха границата при Килис през минираното поле. Щом отминаха района, охраняван от граничарите, те се озоваха в буферната зона, в края на която ги чакаха сирийските контрабандисти. Пуснаха чувалчетата и извадиха бутилка ракия, която предаваха от човек на човек. Премериха опиума, след което го опаковаха и скриха в дисагите на десетина мръсни сирийски магарета. Завършил бе един етап, започваше следващият.
Дотук добре, мислеше Ризоли. Нека сега да видим как се справят момчетата от Тайланд.
Следващата спирка бе Бангкок. След като установиха самоличността на Томи, той се качи на рибарската моторница, с която щеше да пътува и стоката. Този път бе в полиетиленови торби, натикани в тенекии от газ с халки в единия кран. Щом наближиха Хонконг, хвърлиха тенекиите в една плитчина недалеч от островите Ладрон, откъдето ги прибираха с рибарски лодки.