Въпросите бяха толкова тенденциозни, че прокурорът и тримата съдии настойчиво гледаха Наполеон Котас в очакване да скочи и да се възпротиви. Адвокатът не обръщаше внимание на никого и си драскаше по листа на масата. Анастасия Савалас също изглеждаше притеснена.
Петрос Демонидис се възползва от преимуществото си.
— Не отговорихте на въпросите ми, господни Папас.
Младежът се размърда неспокойно.
— Не зная точно.
— Тогава мога да ви кажа — гласът на Демонидис прозвуча като камшик, — че госпожа Савалас е възнамерявала да убие мъжа си, за да го отстрани от своя път. Знаела е, че той има намерение да се разведе с нея и да я лиши от наследство. Тя…
— Възразявам! — отново се обади не Наполеон Котас, а председателят на съда. — Подвеждате свидетеля. — Той погледна изненадано Котас удивляваше го неговото мълчание. Възрастният мъж се беше облегнал на стола с притворени очи.
— Извинете, ваше благородие — каза Демонидис, но той знаеше, че е постигнал целта си. След това се обърна към Котас. — Свидетелят е ваш.
— Благодаря ви, господин Демонидис. — Котас се изправи. — Аз нямам въпроси към свидетеля.
Тримата съдии се спогледаха изумени. Единият не издържа и попита:
— Господин Котас, нали знаете, че сега е моментът да разпитате този свидетел?
— Да, ваше благородие — отвърна Наполеон Котас.
— Не искате ли да му зададете въпроси във връзка с показанията?
— Не, ваше благородие — махна небрежно с ръка Котас.
— Е, добре — въздъхна съдията. — Нека господин прокурорът повика следващия свидетел.
— Това беше Михалис Харитонидис — намусен шейсетгодишен мъж.
Новият свидетел положи клетва и прокурорът се обърна към него.
— Бихте ли ни казали с какво се занимавате?
— Да, господине. Управител на хотел съм.
— А бихте ли ни казали на кой по-точно?
— „Аргос“.
— Къде се намира вашият хотел?
— На Корфу.
— Господин Харитонидис, отсядал ли е някой от присъстващите в тази зала във вашия хотел?
Мъжът се огледа и кимна с глава:
— Да, господине. Той и тя.
— Моля в протокола да се запише, че свидетелят посочи Йосиф Папас и Анастасия Савалас. — След това отново се обърна към него. — Колко пъти са отсядали във вашия хотел?
— Ами поне десетина пъти.
— И прекарваха нощта заедно? В една и съща стая, така ли?
— Да, господине. Обикновено идваха за края на седмицата.
— Благодаря ви, господин Харитонидис. Свидетелят е ваш — обърна се прокурорът към Наполеон Котас.
— Нямам въпроси.
Председателят на съда се обърна към колегите си и тримата си зашепнаха.
— Нямате ли въпроси към този свидетел? — попита председателят на съда.
— Не, ваше благородие. Вярвам му. Хотелът наистина е хубав. Аз самият съм спал в него.
Съдията задържа погледа си върху прочутия адвокат и се обърна към прокурора.
— Повикайте следващия свидетел.
— Призовете, моля, Василис Франгескос.
Към мястото на свидетелите се запъти висок, представителен мъж. Закле се.
— Доктор Франгескос, бихте ли казали на съда каква специалност имате?
— Аз съм лекар-ординатор.
— Това равносилно ли е на домашен лекар?
— Да, може и така да се каже.
— От колко време практикувате?
— От трийсет години.
— Предполагам, имате удостоверение за правоспособност?
— Разбира се.
— Доктор Франгескос, беше ли Георгиос Савалас ваш пациент?
— Да, беше.
— Откога?
— От десетина години.
— Лекувахте ли господин Савалас от някаква специална болест?
— Първия път дойде заради високото си кръвно налягане.
— И го лекувахте, така ли?
— Да.
— Но сте го виждали и след това.
— О, да. Посещаваше ме от време на време, когато имаше бронхит или болки в черния дроб, но нищо сериозно.
— Кога ви посети за последен път?
— През декември миналата година.
— Малко преди да почине, нали?
— Точно така.
— Той ли дойде в кабинета ви?
— Не, аз отидох у тях.
— Често ли посещавате пациентите по домовете им?
— Не, напротив. Рядко.
— Но този път сте направили изключение.
— Да.
— Защо?
— Защото той не беше в състояние да дойде сам — отговори лекарят след известно колебание.
— В какво състояние го намерихте?
— Имаше няколко наранявания, счупени ребра и… сътресение на мозъка.
— Някакъв инцидент, така ли?
Лекарят отново се поколеба.
— Обясни ми, че го е била жена му.
Хората в залата ахнаха.
Председателят на съда попита раздразнено:
— Господин Котас, няма ли да се възпротивите срещу вписването в протокола на току-що дадените показания?
Наполеон Котас вдигна очи и рече спокойно: