— Да, ваше благородие. Възразявам.
Но, разбира се, злото вече беше сторено. Заседателите не криеха враждебността си към обвиняемата.
— Благодаря ви, доктор Франгескос, аз свърших. — Демонидис погледна към Котас: — Свидетелят е ваш.
— Нямам въпроси.
Следваше цяла върволица от свидетели: камериерка, видяла госпожа Савалас да влиза няколко пъти в жилището на шофьора… прислужник, който заяви, че е чул как Георгиос Савалас заплашва да се разведе с жена си и да промени завещанието си съседи, които чували шумните разправии между съпрузите Савалас.
А Наполеон Котас все така нямаше въпроси към никого.
Примката около Анастасия Савалас се затягаше все повече.
Петрос Демонидис усещаше блясъка на победата си. Виждаше във въображението си заглавията на вестниците. Това дело щеше да се окаже най-краткото дело за убийство. Великият Наполеон Котас е победен.
— Свидетелят господин Нико Ментакис.
Слаб, млад и сериозен, Ментакис говореше бавно и внимателно.
— Бихте ли казали на съда с какво се занимавате?
— Работя в разсадник.
— Значи сте специалист по отглеждане на растения.
— Би трябвало. Работя там от години.
— Предполагам, част от задълженията ви се състои в това да се грижите и за растения, които вече сте продали?
— О да, господине, полагам грижи и за тях. Никога не бихме продали болно растение на нашите купувачи. Повечето от тях са наши редовни клиенти.
— Искате да кажете, че те често ви посещават.
— Да, господине. — Ментакис очевидно се гордееше с този факт. — Фирмата ни работи много добре.
— Кажете ми, господин Ментакис, госпожа Савалас от редовните клиенти ли беше?
— Да, господине. Госпожа Савалас много обича цветята.
— Господин Демонидис, посоката на задаваните от вас въпроси не е твърде уместна. Ако обичате, сменете въпроса, в противен случай…
— Ако съдът ми разреши да завърша, ще видите, че този свидетел ще каже някои много важни неща за делото.
Председателят на съда погледна към Наполеон Котас.
— Господин Котас, имате ли някакви възражения относно посоката на задаваните въпроси?
Сепнат, Наполеон Котас вдигна глава и попремигна.
— Моля? Не, ваше благородие.
Председателят на съда се притесни. Но се обърна към Петрос Демонидис и каза:
— Е добре, продължавайте.
— Господин Ментакис, дойде ли при вас миналия декември госпожа Савалас, за да ви каже, че има проблеми с част от растенията си?
— Да, господине, дойде.
— И по-точно, не ви ли съобщи, че градината й е нападната от насекоми, които унищожават растенията?
— Да, господине.
— И ви помоли за препарат, който да ги унищожи?
— Да, господине.
— Бихте ли казали на съда какъв беше той?
— Продадох й малко антимон.
— Бихте ли ни казали какво представлява той?
— Вид отрова, подобна на арсеника.
В залата настъпи раздвижване. Председателят на съда удари с чукчето по масата.
— Моля за тишина. Ако шумите, ще наредя на пристава да опразни залата. — След което кимна на Демонидис: — Продължавайте.
— И така, продадохте й известно количество антимон.
— Да, господине.
— Това смъртоносна отрова ли е? Сравнихте я с арсена.
— О, да. Смъртоносна е.
— Записахте ли продажбата в специалната книга за отрови, както повелява законът?
— Да, господине.
— Тук ли е книгата, господин Ментакис?
— Да, донесох я. — И той подаде на Петрос Демонидис един тефтер.
Прокурорът го взе и приближи съдиите.
— Ваши благородни, представям това доказателство и моля в протокола да бъде записано като „Доказателство А“ — След това се обърна към свидетеля. — Нямам повече въпроси.
Наполеон Котас вдигна поглед и поклати глава.
— И аз нямам въпроси.
Петрос Демонидис си пое дълбоко въздух. Време беше да хвърли бомбата.
— Искам да представя и „Доказателство В“. — Обърна се той към пристава до вратата. — Моля, донесете го.
Човекът излезе и след няколко минути се появи с шише, пълно до половината със сироп за кашлица. Затаили дъх, зрителите в залата следяха внимателно действията на пристава. Прокурорът взе шишето и го остави на масата пред съдиите.
— Дами и господа, пред вас е средството, с което е извършено убийството. Ето с какво е бил убит Георгиос Савалас. Това е сиропът, който госпожа Савалас е дала на своя съпруг през нощта, в която е починал. В него има високо съдържание на антимон. Жертвата е погълнала малко и след двайсет минути — издъхнала.
Наполеон Котас се изправи спокойно.
— Възразявам. Господин прокурорът няма доказателства, че именно това е шишето, от което е пил болният.