— Той е съвсем посредствен юрист, Наполеон. Няма място в такава фирма.
— Ставрос едва не провали делото ми. Такъв глупак…
— Чухте ли какво изтърси вчера в съда Ставрос? Съдията едва не го изгони от залата…
— По дяволите, защо не изхвърлим този Ставрос? И без това е десетата дупка. Никаква полза от него, напротив — само вреда.
Наполеон Котас най-добре разбираше това. Едва се сдържаше да не изкрещи истината в лицето им:
Не мога да го уволня. Винаги им отговаряше:
— Дайте му малко време. Ще се научи.
Съдружниците му така и не получиха друг отговор.
Един философ някога беше казал: „Внимавайте какво ще си пожелаете, защото може и да ви се случи.“
Фредерик Ставрос, най-младият член на фирмата „Трицис и Трицис“, бе постигнал мечтата си и от този миг нататък нямаше по-нещастен човек на земята от него. Не можеше нито да яде, нито да спи и бе започнал да отслабва застрашително.
— Трябва да се прегледаш, Фредерик — настояваше жена му. — Видът ти е ужасен.
— Не, не, няма смисъл.
Той чудесно знаеше какво му е и че нямаше лекар, който да успее да му помогне. Мъчеше го нечиста съвест.
Фредерик Ставрос бе напорист, амбициозен млад човек, дори идеалист. Години наред бе работил в мизерна кантора в един от бедняшките квартали на Атина — Монастираки, и се бе борил, често пъти без хонорар, за интересите на клиенти с твърде оскъдни средства. От момента, в който срещна Наполеон Котас, животът му се промени коренно.
Година по-рано Ставрос бе защитавал Лари Дъглас на процеса, в който той и артистката Ноел Паж бяха обвинени в убийство на съпругата на Дъглас — Катерин. Наполеон Котас бе нает от всемогъщия Константин Демирис да защитава неговата любовница. От самото начало Ставрос бе изразил искреното си желание да отстъпи на Котас възможността да защитава и неговия клиент. От цялото си сърце се възхищаваше от големия адвокат.
— Трябва да видиш Котас в атака — казваше той на жена си. — Този човек е направо невероятен. Как бих искал да работя някога с него!
Към края на процеса нещата взеха неочакван обрат. Един ден Наполеон Котас в очевидно чудесно настроение повика Ноел Паж, Лари Дъглас и Фредерик Ставрос.
— Току-що говорих със съдиите — обърна се той към Ставрос. — Ако обвиняемите се съгласят да се признаят за виновни, съдиите са готови да им дадат по пет години, четири от които — условни. В действителност никой от тях няма да лежи повече от шест месеца. Вие като американец — обърна се той към Лари Дъглас — ще бъдете депортиран без право да пребивавате в Гърция до края на живота си.
Ноел Паж и Лари Дъглас на драго сърце се съгласиха да се признаят за виновни. Петнайсет минути по-късно обвиняемите и техните адвокати стояха пред главния съдия.
— Законите в Гърция никога не са давали смъртна присъда в случаите, когато липсват ясни доказателства за извършено убийство. Ето защо ние с моите колеги бяхме искрено учудени, когато обвиняемите се признаха за виновни насред процеса… Присъдата за двамата обвиняеми Лари Дъглас и Ноел Паж е смърт чрез разстрел… Да се изпълни до деветдесет дни след произнасянето й.
В този миг Ставрос разбра, че Наполеон Котас ги е изиграл. Нямаше никаква уговорка. Константин Демирис го бе наел не за да защитава любовницата му, а за да е сигурен, че отмъщението му е сигурно. Ставрос се бе оказал пионка в един хладнокръвно скроен план.
Не мога да допусна такова нещо, мислеше Ставрос. Ще разкажа всичко на съдията, и те ще променят решението си.
В този миг Наполеон се бе приближил до Ставрос.
— Ако сте свободен утре, може да се срещнем и да обядваме заедно. Бих искал да ви запозная със съдружниците си…
Само след четири седмици Фредерик Ставрос бе пълноправен съдружник в адвокатската фирма „Трицис и Трицис“, с просторен кабинет и голяма заплата. Продал бе душата си на дявола. Едва по-късно бе разбрал, че на такава сделка трудно се издържа. Не мога повече така.
Не можеше да се отърси от мъчителното чувство за вина. Та аз съм убиец, не спираше да се терзае той.
Тази дилема го измъчваше страшно, докато най-сетне взе решение.
Рано една сутрин се яви в кабинета на Наполеон Котас.
— Леон — започна той.
— Боже мой, та ти имаш ужасен вид — прекъсна го Наполеон. — Защо не си вземеш малко отпуска? Ще ти се отрази добре.
Ставрос чудесно знаеше, че това няма да реши проблема му.
— Леон, много съм ти благодарен за всичко, което направи за мен, но не мога да остана повече тук.
— За какво всъщност става дума? — изумено го гледаше Котас. — Справяш се чудесно.