Той стоеше като вцепенен и Мелина забеляза как зениците на очите му потъмняват.
— Поисках от лекарите да направят така, че никога повече да не мога да имам деца — излъга тя, без да се колебае.
Демирис напълно загуби контрол над нервите си.
— Skaseh! Млък! — изкрещя мъжът и я удари, след което повтори и потрети.
Мелина изпищя, обърна се и побягна навън. Константин я догони до стълбите, които водеха към горния етаж.
— Ще те пречукам! — крещеше той. Посегна и отново я удари. Мелина загуби равновесие и падна върху перилата, които се залюляха и се сгромолясаха.
Мелина лежеше сред парчетата и стенеше.
— Моля те, помогни ми. Счупила съм си нещо.
Демирис стоеше надвесен над нея и я наблюдаваше с хладен поглед.
— Ще накарам някоя от прислужничките да повика лекар. Не искам да закъснявам за срещата си.
Малко преди времето, обявено за вечеря, телефонът иззвъня.
— Господин Ламбру? Казвам се доктор Метаксис. Обаждам се по молба на сестра ви. Тя е тук, в моята частна клиника. Случило й се е нещо доста неприятно.
Когато Спирос влезе в болничната стая на Мелина и приближи леглото, видът й го ужаси. Тя бе със счупена ръка, с мозъчно сътресение и подуто до неузнаваемост лице.
— Константин ли беше? — успя да промълви братът. Гласът му трепереше от гняв.
Очите на Мелина плуваха в сълзи.
— Направи го без да иска — прошепна тя.
— Ще го унищожа! Кълна се в живота си! — Спирос не помнеше да е побеснявал така.
Мисълта, какво беше причинил Константин на сестра му, не му даваше мира. Сигурно имаше някакъв начин да го спре, но какъв? Чувстваше се объркан. Имаше нужда от нечий съвет. Както неведнъж бе правил в миналото, реши да се обърне към мадам Пирис. Може би тя щеше да намери начин да му помогне.
По пътя към дома й Ламбру си мислеше с, тъга: Ако разберат, че се съветвам с гледачка, приятелите ми ще умрат от смях. Но фактите бяха налице. Преди време му бе казала неща, които наистина се случиха. Тя и сега ще ми помогне.
Седнаха край една от ъгловите маси в сумрака на кафенето. Стори му се остаряла в сравнение с последния път. Жената не сваляше очи от лицето му.
— Нуждая се от съвета ви, мадам Пирис — подхвана Ламбру.
Тя кимна.
Откъде да започне?
— Преди година и половина съдът гледа едно дело за убийство. Млада жена на име Катерин Дъглас…
Лицето на мадам Пирис се изкриви мъчително.
— Не! — простена старицата.
Ламбру я изгледа смутен, но продължи:
— Тя беше убита от…
Мадам Пирис се изправи.
— Духовете наистина ми казаха, че ще умре!
Спирос съвсем се смути.
— Но тя наистина умря. Убиха я…
— Тя е жива!
— Не е възможно! — промълви Ламбру.
— Беше тук при мен, преди три месеца. Държали са я в манастира.
Спирос я гледаше слисано. Изведнъж всички късчета от мозайката си заеха местата. Държали са я в манастира! Един от любимите начини за благотворителност на Константин бе да дава пари на манастира в Янина, градът, край който се предполагаше, че е загинала Катерин Дъглас. Информацията, която Спирос бе получил от Георгиос Лато, напълно съвпадаше. Демирис бе изпратил на смърт двама невинни за това, че уж са убили Катерин, а тя била жива и здрава, скрита от монахините!
Ламбру знаеше как да унищожи Константин Демирис.
Тони Ризоли.
11. Глава
С всеки изминат ден проблемите на Тони Ризоли се множаха. Сякаш всичко вървеше наопаки. Той нямаше вина за това, но знаеше, че Семейството ще го държи отговорен и никакви извинения не биха помогнали.
Най-неприятното бе, че първата част от операцията завърши чудесно. Ризоли успя да достави наркотика в Атина без проблеми и временно го скри в склада на свой познат. Подкупи един стюард да пренесе товара до Ню Йорк, но двайсет и четири часа преди полета заловиха този идиот да кара колата си пиян и веднага го уволниха.
Тони бе минал на резервния вариант или „товарния кон“: Сара Мърчинсън, седемдесетгодишна туристка, пристигнала в Атина на гости на дъщеря си, бе обещала да вземе куфара му до Ню Йорк. Естествено тя нямаше представа какво пренася.
— Някои дребни неща, които обещах да изпратя на майка си — обясни Тони. — И тъй като сте така любезна, настоявам да платя билета ви до Ню Йорк.
— Не е необходимо — възпротиви се госпожа Мърчинсън. — Ще го направя с най-голямо удоволствие. Живея недалеч от дома на майка ви. Ще се радвам да се запозная с нея.
— Не се съмнявам, че за нея също ще бъде удоволствие. Но е доста болна и сигурно някой друг ще дойде да прибере куфара.