— Да. Браун. Том Браун.
Телефонният разговор изнерви Тони Ризоли. Наложи се да потърси тоалетна. По дяволите този Пийт Лука! На един от ъглите на площад „Колонаки“ видя табела APOHORITIRION. Мъже и жени влизаха и излизаха, очевидно използваха едно и също помещение. И те се имат за цивилизовани, помисли Ризоли. Отвратително.
Във вила на един от планинските склонове над Палермо около голяма маса седяха четирима мъже.
— Пратката трябваше вече да е изпратена, Пийт — обади се единият от тях. — Какво става?
— Не ми е много ясно. Вероятно причината е у Тони Ризоли.
— Никога не съм имал неприятности с него.
— Зная, но понякога хората стават алчни. Може би няма да е зле да изпратим някого в Атина да види какво става.
— Жалко наистина. Винаги съм харесвал Тони.
В сградата на полицията на улица „Стадиу“ в центъра на Атина, се провеждаше съвещание. Присъстваха шефът на полицията Ливрери Димитри, инспектор Тину и американският лейтенант Уолт Кели — представител на митническия отдел в Министерството на финансите на Съединените щати.
— Имаме сведения, че се подготвя прехвърлянето на много голяма пратка наркотици. Ще отпътува от Атина. Замесен е и Тони Ризоли.
Инспектор Тину мълчеше. Полицейските власти в Гърция не обичаха представители на други страни да се месят в работата им. Най-малко пък — американци. Винаги са толкова високомерни.
— Работим вече по този случай, лейтенант — обади се шефът на полицията. — Преди малко Тони Ризоли е телефонирал в Палермо. В момента издирваме чий е телефонът. Щом разберем, ще стане ясно с кого е свързан.
Телефонът на бюрото му иззвъня. Димитри и инспектор Тину се спогледаха.
Инспекторът вдигна слушалката.
— Успяхте ли? — попита той и се заслуша в обясненията с безизразно лице. Не след дълго остави слушалката.
— Е?
— Разбрали са чий е номерът.
— И?
— На една телефонна кабина в центъра на града.
— Gamoto!
— Нашият господин Ризоли е inch eskipnos.
— Не зная гръцки — нетърпеливо се обади Кели.
— Прощавайте, лейтенант. Това значи, че е голям хитрец.
— Искам да засилите наблюдението над него.
Ама че нахалник.
— Не разполагаме с достатъчно доказателства, за да предприемем по-сериозни мерки, нали?
— Не, господине. Имаме само сериозни подозрения.
— Не мога да отделя толкова хора, за да следим всеки, когото подозираме, че се занимава с търговия на наркотици — обърна се Димитри към Уолт Кели.
— Но Ризоли…
— Уверявам ви, господин Кели, че ние също имаме канали за информация. Ако получим допълнителни сведения, знаем къде да ви търсим.
Американецът го погледна озадачено.
— Не чакайте прекалено дълго — рече той. — А междувременно пратката може да замине.
Вилата в Рафина беше готова.
— Зная, че я купихте мебелирана — опита да изкаже мнението си посредникът. — Но бих могъл да ви предложа някои нови мебели.
— Не, искам всичко да остане така, както е било.
Точно както е било, когато Ноел и любовникът й Лари са го мамели. Прекоси дневната. Дали са се любили тук, сред стаята, на пода? Или в кабинета? Или в кухнята? Демирис мина в спалнята. Широката спалня бе в ъгъла. Тяхната, спалня. Тук Лари бе милвал голото тяло на Ноел, тук бе крал от Демирис онова, което беше само негово. Дъглас бе платил за измяната и сега Демирис щеше да му плати повторно. Ще се любя с Катерин първо тук. После и в другите стаи. Във всички поред.
Константин телефонира на Катерин от вилата.
— Ало?
— Мислех си за теб.
Неочаквани гости от Сицилия посетиха Тони Ризоли в хотела. Нахълтаха в стаята му без предупреждение и той веднага подуши, че се задават неприятности. Алфредо Манкузо бе едър мъжага. Джино Лавери бе по-едър и от него.
— Изпраща, ни Пийт Лука — пристъпи към целта Манкузо.
— Чудесно — опита се да подхвърли небрежно Тони. — Добре дошли в Атина. Какво мога да направя за вас?
— Да престанеш с шашмите! — рече Манкузо. — Пийт иска да знае, каква игра въртиш?
— Игра ли? За какво говориш? Казах му, че имам незначителен проблем.
— Тъкмо за това сме тук. Ще ти помогнем да го решиш.
— Чакайте, момчета — опита се да им обясни Ризоли. — Скатал съм стоката на едно сигурно място. Когато…
— Пийт не иска стоката да се „скатава“. Доста пари е вложил в нея. — Лавери опря пръст в гърдите на Тони и го бутна да седне. — А сега да ти обясня. Ако стоката беше навреме в Ню Йорк, какъвто беше планът, Пийт можеше вече да е прибрал парите и да ги е вложил в бизнеса на улицата. Схващаш ли?