Мозъкът на Ризоли трескаво заработи.
— Сериозно? А добри ли са копията?
— Отлични. Само голям специалист може да направи разлика между оригинала и копието.
— Нека да ви поръчам още едно питие.
— Благодаря ви. Много сте любезен. Но не мога да ви се реванширам.
Ризоли се усмихна.
— Не се безпокойте. Всъщност можете да направите нещо за мен. Да ми покажете вашия музей. Струва ми се, че има какво да се види в него.
— Така е — възторжено каза Коронцис. — Това е един от най-интересните музеи в света. С удоволствие ще ви разведа. Кога сте свободен?
— Утре сутринта.
Тони Ризоли предусещаше, че е на път да открие нещо много по-доходоносно от „товарен кон“.
Атинският държавен музей се намира на площад „Синтагма“, в самото сърце на Атина. Сградата е много красива, построена като древногръцки храм с четири йонийски колони отпред. На върха се вее гръцкият флаг, заобиколен от четири скулптурни фигури на покрива.
В просторната, облицована с мрамор зала, имаше колекция от предмети, датиращи от различни периоди на гръцката история. В по-малките зали бяха наредени витрина до витрина със златни чаши, златни корони, гравирани саби, съдове за жертвоприношение. Имаше и златни посмъртни маски и отломки от антични статуи.
Виктор Коронцис развеждаше Тони Ризоли из залите. Той спря пред малка фигурка на богиня с венец от макови цветове и каза тихо:
— Това е богинята на мака, вестителка на съня, сънищата, откровението и смъртта. Венецът е един вид символ.
— Колко струва?
Коронцис се засмя.
— Ако някога се стигне до продажба, би струвала милиони.
— Наистина ли?
Младият уредник очевидно се гордееше с безценните съкровища, за които говореше.
— Ето една глава на корус от петстотин и трийсета година Преди Христа… Това пък е глава на Атина с коринтски шлем, около хиляда четиристотин и петдесета година преди новата ера… А тук виждате изключителен експонат. Златна маска на ахейски мъж от шестнайсети век преди Христа, намерена в царска гробница на акропола в Микена. Смята се, че е на Агамемнон.
— Невероятно!
Коронцис спря пред витрина с изящна амфора.
— Това е един от любимите ми експонати — довери той с грейнало лице. — Зная, че не е редно човек да има любимо дете, но е по-силно от мен. Тази амфора…
— Прилича ми по-скоро на ваза.
— Е… да. Открита е в тронната зала по време на разкопките в Кносос. Виждате ли фигурата на оплетен в мрежа бик? В древността улавяли биковете с мрежи, за да предотвратят проливането на безценната им кръв.
— Колко ли струва?
— Може би десет милиона долара.
— Тази ваза? — сбърчи вежди Ризоли.
— Ами да, не бива да се забравя, че е от късен минойски период, хиляда и петстотната година след Христа.
Тони обикаляше с поглед десетките витрини и експонатите в тях.
— И всичко ли е все така скъпо?
— Не, не всичко. Само оригиналните антики. Естествено, те са незаменими. Благодарение на тях имаме ключ към живота на древните цивилизации. Елате, искам да ви покажа нещо…
Тони последва Коронцис в една от залите и спря до него пред витрината в ъгъла.
Виктор Коронцис посочи една ваза.
— Ето и едно от най-големите ни съкровища. Тук могат да се видят най-ранните примери за фонетични знаци в историята на човечеството. Кръгът с кръста, който виждате, е фигурата на Ка. Пресечената окръжност е един от най-ранните опити на човека да изобрази космоса. Има само няколко…
Кой го интересува всичко това!
— И колко струва? — попита Тони.
— Цяло състояние — въздъхна Коронцис.
Когато напусна музея, Тони Ризоли прехвърли наум несметните богатства, които бе видял и за които дори не бе сънувал. Благодарение на една огромна случайност той бе попаднал на истинска златна мина. Търсил бе „товарен кон“, а вместо това откри ключа към истинско съкровище. Печалбата от търговията с хероин щеше да се дели поне на шест. Никой не е толкова глупав, та да си въобразява, че може да изскубне нещо от Семейството, ала търговията на черно с произведения на древното изкуство беше нещо съвсем друго. Ако намереше начин да ги изнася от Гърция, това щеше да е лично негов бизнес и нямаше да дели с никого. Ризоли имаше всички основания да е развълнуван. Единственото, което трябва да направя, мислеше Ризоли, е да измисля как да накарам рибата да клъвне. После ще мисля за пратката.
Същата вечер Тони заведе новия си приятел в „Мостров Атина“, нощно заведение с доста разгулни забавления. След представлението посетителите можеха да разчитат на компанията на любвеобилните момичета, които работеха там.