Тази нощ картите сякаш бягаха от Виктор Коронцис. И новата купчина чипове постепенно взе да се стопява. Тони Ризоли също губеше.
В два през нощта си дадоха почивка. Коронцис дръпна Ризоли в ъгъла.
— Какво става? — прошепна той уплашено. — За бога, даваш ли си сметка с колко съм вътре?
— Не се тревожи, Виктор, и аз не съм по-добре. Вече дадох знак на Ото. Щом дойде неговият ред да раздава, ще видиш как ще се обърне играта. Ще ги съсипем.
Отново седнаха на местата си.
— Дайте на моя приятел още двайсет и пет хиляди — обади се Ризоли.
— Сигурен ли си, че той иска да продължи играта? — намръщи се Марвин Симор.
— Ти решаваш — обърна се Ризоли към Виктор Коронцис.
Коронцис се колебаеше. Дадох знак на Ото. Играта ще се обърне.
— Продължавам.
Поредната купчина чипове отново накара Коронцис да повярва в късмета си.
Картите раздаваше Ото Далтон.
— Е, господа, играем с пет карти — рече той. — Влизане с хиляда долара.
Всеки от играчите сложи чиповете си в средата на масата.
Далтон раздаде по пет карти на всеки. Коронцис изобщо не погледна своите. Ще изчакам помисли си той. Нещата се обръщат.
— Моля, говорете.
Марвин Симор, който седеше отдясно на Далтон, пасува и хвърли картите си. Следващият бе Сал Призи.
— Влизам и вдигам с хиляда. — Той постави чиповете в центъра на масата.
Ризоли погледна картите си и сви рамене.
— Аз съм пас. — И остави картите.
Пери Бреслоер се усмихна.
— Плащам и вдигам с още пет хиляди.
Ако искаше да остане в играта, Виктор Коронцис трябваше да плати шест хиляди. Той бавно вдигна картите си и ги погледна. Не можеше да повярва на очите си. Държеше сервиран флош — петица, шестица, седмица, осмица и деветка купи. За повече не беше и мечтал! Значи Тони е бил прав. Слава Богу! Коронцис се опита да прикрие вълнението си.
— Плащам и вдигам с още пет хиляди. Сега или никога.
Далтон хвърли картите.
— Аз се отказвам.
— Мисля, че блъфираш, приятелче — обади се Сал Призи. — Плащам и вдигам с още пет хилядарки.
Чувство за победа разтърси Коронцис.
— Плащам и вдигам с още пет. — Ръцете му видимо потрепваха. Още малко и щеше да посегне за парите.
Пери Бреслоер победоносно обяви:
— Три попа! — И показа картите си. Спечелих.
— Не е достатъчно — усмихна се Коронцис. — Имам флош. — Той остави картите и посегна към пода.
— Задръж малко! — Сал Призи показа своите карти. — Бия те с флош роял. Десетка до асо спатии.
Коронцис пребледня. Усещаше, че ще припадне. Сърцето му биеше до пръсване:
— Господи! — възкликна Тони. — Два сервирани флоша. Съжалявам, Виктор. Просто нямам думи.
— Мисля, че за тази вечер стига, господа — рече Ото Далтон. Той погледна в листчето и каза на Виктор: — Дължиш шейсет и пет хиляди.
Виктор смаян погледна Тони Ризоли, но той безпомощно сви рамене. Коронцис извади кърпа и попи потта от челото си.
— Как ще платиш? — попита го Далтон. — В брой или с чек?
— Никакви чекове — отсече Призи. — Само в брой.
— Но аз… — заекна Виктор. — Нямам толкова пари…
— Моля? — навъсено рече Сал Призи.
— Почакайте — намеси се Тони. — Виктор просто иска да каже, че не носи толкова пари у себе си. Нали ви казах, че ги има.
— Това изобщо не ме топли. Искам да ги видя.
— Ще ги видиш — увери го Ризоли. — След няколко дни.
— Не на мене тия. Аз да не съм ви благотворително дружество. Искам ги още утре.
— Не се тревожи. Ще ги донесе.
Коронцис се чувстваше в плен на истински кошмар, от който няма измъкване. Не можеше да мръдне и почти не забеляза как другите един по един си отидоха. Двамата с Тони останаха сами.
— Та аз… Аз никога няма да успея да събера такава сума — простена накрая той. — Никога!
— Не знам какво да ти кажа, Виктор. — Ризоли сложи ръка на рамото му. — Недоумявам защо не се получи. Мисля, че и аз загубих горе-долу колкото теб.
— Но ти… Ти можеш да си го позволиш, Тони. А аз не мога. Ще им обясня, че няма откъде да ги взема.
— На твое място бих си напрегнал ума да измисля нещо друго. Сал Призи е председател на Съюза на моряците от Източното крайбрежие. А доколкото знам, те хич не си поплюват.
— Нищо не мога да сторя. Нямам тия пари и толкоз. Какво може да ми направи той?
— Нека да ти кажа. Първо ще накара момчетата си да те прострелят в коленете, така че никога повече да не можеш да ходиш. След това ще ти плиснат киселина в лицето. Ще ослепееш завинаги. И накрая, когато страданието стане нетърпимо, той ще реши дали да живееш, или да умреш.