В седем часа Сал Призи се появи. Коронцис изтича да му отвори.
— Добър вечер — рече той.
— Ти какво правиш тук? — обърна се Призи към Ризоли и без да дочака отговор, продължи: — Това си е наша работа.
— Искам само да помогна, и нищо повече.
— Въобще не се нуждая от твоята помощ — отсече Призи и се обърна към Виктор: — Къде са парите?
— Ами аз…
Призи го сграбчи за врата.
— Виж какво, копеле гадно! Ако не ми дадеш парите тази вечер, ще нахраниш рибите. Ясно ли е?
— Успокой се — отново се намеси Тони. — Ще си получиш парите.
— Казах ти да не се бъркаш — изсъска Призи. — Не е твоя работа.
— Напротив, моя е. Аз съм приятел на Виктор. В момента той няма толкова пари, но е измислил начин да се сдобие с тях.
— Абе какво ме мотаете? Има ли ги тия пари, или…
— Хем ги има, хем ги няма — отвърна Ризоли.
— Що за отговор е това?
Ризоли посочи с ръка наредените експонати.
— Ето ги.
— Къде? — огледа се Призи.
— Във витрините. Пълни са с антиквариати…
— Антични предмети… — поправи го Коронцис.
— … които струват цяло състояние. Говоря за милиони.
— Така ли? — Призи огледа експонатите. — Никаква работа не ми вършат, докато седят тук заключени. Искам пари в брой.
— Ще ги получиш — опита се да го успокои Ризоли. — И то двойно повече. Трябва само да имаш малко търпение. Това е всичко. Виктор не е мошеник. Необходимо му е малко време. Ще ти обясня неговия план. Той ще изнесе един от тези предмети, а аз ще уредя продажбата. Щом получим парите, веднага ще ти платим.
— Тая работа не ми харесва. Не разбирам нищо от антики — поклати глава Сал Призи.
— И не е нужно. Виктор е един от най-големите експерти в света. — Тони приближи до една от витрините, в която бе поставена мраморна глава. — Колко според теб струва това, Виктор?
— Глава на богинята Хигия, четиринайсети век преди Христа. Всеки колекционер би дал поне два-три милиона.
Ризоли се обърна към Сал Призи:
— Разбра ли сега?
— Не знам. — Призи сбърчи чело. — И колко време ще чакам?
— До един месец ще получиш двойно по-голяма сума.
Призи помисли за миг, после кимна.
— Така да бъде — рече той. — Но щом ще чакам цял месец, искам двеста хиляди отгоре.
Тони погледна Коронцис, който кимна.
— Значи споразумяхме се — рече Ризоли.
Сал приближи дребничкия уредник.
— Давам ти трийсет дни. Ако не получа парите, с теб е свършено. Ясно ли е?
— Да, господине — едва отвърна Коронцис.
— Един месец и нито ден повече. — Той впи в Тони безмилостен поглед и добави: — Никак не ми харесваш.
Сал Призи се насочи към вратата и излезе от залата. Коронцис се стовари в един стол и обърса чело.
— Господи Боже! — въздъхна той. — Мислех, че ще ме убие. Дали ще успеем за толкова време?
— Разбира се — увери го Тони. — Само трябва да подбереш едно от тия неща и да поставиш копието на негово място.
— А ти как ще го изнесеш? Хванат ли те, ще те тикнат в затвора.
— Знам — невъзмутимо рече Тони. — Но това е единствената възможност. Нямаме друг изход.
Час по-късно Тони Ризоли, Сал Призи, Ото Далтон, Пери Бреслоер и Марвин Симор седяха с чаши в ръка в хотелския апартамент на Далтон.
— Всичко тръгна като по вода — хвалеше се Ризоли. — Онова копеле направо се подмокри.
— Ама и аз как го уплаших, а? — ухили се Сал.
— Ти и мене ме стресна — рече Ризоли. — Бива те за актьор.
— В крайна сметка за какво се разбрахте? — попита Марвин Симор.
— Той ми измъква една от ония антики, аз я продавам и снасям парите. Всеки от вас ще си получи дела.
— Чудесно — каза Пери Бреслоер. — Допада ми тая сделка.
Истинска златна мина, мислеше Ризоли. Само да налапа въдицата и няма отърване. Горкият Виктор. Полека-лека ще опразним скапания музей.
— Как ще изнесеш стоката извън страната? — попита Марвин Симор.
— Все ще намеря начин — рече Тони. — Остави на мен.
Нямаше, никакво време за губене. Алфредо Манкузо и Джино Лавери чакаха.
13. Глава
В полицейския участък на улица „Стадиу“ бе свикано спешно съвещание. В заседателната зала присъстваха шефът на полицията Димитри, инспектор Тину и инспектор Николино, Уолт Кели, представителят на митницата на Съединените щати, и още пет-шест детективи. Атмосферата бе съвършено различна в сравнение с тази на предишното съвещание.
— Имаме основание напълно да вярваме на вашата информация, господин Кели — каза инспектор Николино. — Нашите източници също твърдят, че Тони Ризоли се опитва да изнесе от страната голяма пратка хероин. Претърсваме складовете, в които предполагаме, че я е скрил.