— Имам пред вид чужденците.
Демирис се канеше да си тръгва.
— Време е да се връщам на работа.
През следващите няколко седмици Сибил Потър непрестанно намираше някакъв претекст, за да повика младежа при себе си.
— Хенри отпътува тази сутрин — посрещаше го тя. — Отново замина да сондира. Да беше забивал по-често сондата в къщи.
Демирис замълча. Геологът заемаше важно място в йерархията на компанията и той нямаше никакви намерения да се забърква в каквото и да е с жена му. Това можеше да стане причина да загуби работата си.
Не знаеше защо, но бе напълно убеден, че именно тази работа е най-сигурният път да постигне онова, за което мечтаеше. В нефта имаше бъдеще и той твърдо бе решил да е част от него.
Късно една нощ Сибил изпрати да повикат Демирис. Той отиде до каменната постройка, където живееше семейството на геолога, и почука.
— Влез — посрещна го Сибил по тънка прозрачна нощница.
— Аз, такова викали сте ме госпожо.
— Да, Коста, влез. Нощната ми лампа нещо не работи.
Демирис извърна очи от нея и посегна към лампата.
— Няма крушка — рече той, като я огледа. В този момент усети, че тялото на жената се притиска в гърба му, а ръцете й го опипват. — Госпожо Потър…
Устните й бяха върху неговите и тя го тласкаше към леглото. От този миг нататък той загуби контрол. Бързо се съблече и я облада.
— Най-после! — извика доволно тя. — Най-после! От кога не съм…! — Сибил нададе сподавен вик и потръпна. — О, скъпи, обичам те.
Демирис се отпусна на леглото, обзет от паника. Какво направих? Ако Потър разбере, е мен е свършено.
Сякаш прочела мислите му, Сибил Потър се засмя и каза:
— Това ще бъде нашата малка тайна, нали, скъпи?
Тяхната малка тайна продължи няколко месеца. Демирис не можеше да се измъкне и тъй като мъжът й отсъстваше понякога с дни, той не можеше да измисли никакъв предлог да не спи с нея. Най-лошото бе, че Сибил Потър обезумя от любов по него.
— Заслужаваш по-добро място от това — уверяваше го тя. — Ще заминем двамата за Англия.
— Моят дом е Гърция.
— Вече не е — категорично заяви тя, докато плъзгаше ръка по дългото му слабо тяло. — Ще се върнеш с мен у дома. Ще се разведа с Хенри и ще се оженим.
— Сибил, аз нямам никакви пари — възрази той, обзет от паника.
— Това не е проблем — увери го тя, докато прокарваше устни по гърдите му. — Аз ще ти кажа как да спечелиш пари, любими.
— Как?
— Снощи Хенри ми каза, че съвсем наскоро открили голямо нефтено находище. Знаеш, колко е способен. Много беше развълнуван. Написа доклада си преди да замине и го остави, за да го пусна сутринта в пощата. Ето го, тук е. Искаш ли да го видиш?
Сърцето на Демирис щеше да изскочи от вълнение.
— Да. Бих искал… — смотолеви той, докато я наблюдаваше как става от леглото и се приближава до малката олющена масичка в ъгъла. Сибил взе голям кафяв плик и се върна с него в леглото.
— Отвори го.
Демирис се колебаеше, но това трая само миг. Той разкъса плика и извади пет листа. Прегледа ги набързо, а после се зачете внимателно, от началото.
— Струва ли нещо тази информация?
Дали струвала? В доклада се говореше за ново нефтено поле, което може би щеше да се окаже едно от най-богатите досега.
— Да може би… — смотолеви Демирис.
— Ето виждаш ли? — обади се Сибил. — Сега вече сме богати.
— Не е така просто — въздъхна той.
— Защо?
— Всичко това е много ценно за човек, който може да си позволи да купи опции за земи в този район. Но за това се искат много пари. — Демирис имаше само триста спестени долара.
— Не се тревожи. Хенри има пари в банката. Ще напиша чек. Пет хиляди ще стигнат ли?
Константин Демирис просто не вярваше на ушите си.
— Ами, да. Просто не зная какво да кажа.
— Това е за нас, скъпи. За нашето бъдеще.
Той седна в леглото и се замисли.
— Сибил, ще можеш ли да задържиш писмото един-два дни?
— Разбира се. Няма да го пускам до петък. Доволен ли си?
Той бавно кимна с глава.
— Напълно.
С петте хиляди долара, които Сибил му даде — не това не беше подарък, а заем, зарече се той — Константин Демирис купи опции за земи около новото находище. Няколко месеца по-късно, когато струята петрол бликна, Константин Демирис стана милионер.
Върна на Сибил Потър нейните пет хиляди, изпрати й нова нощница и замина за Гърция. Тя никога повече не го видя.
3. Глава
Съществува теория, че нищо в природата не се губи — всички звуци, всички думи съществуват във времето и пространството и някой ден излизат наяве.
Преди да бъде изобретено радиото, кой можеше да предположи, че пространството около нас гъмжи от звуци — музика, съобщения, гласове? Един ден ще можем да пътуваме назад във времето и тогава сигурно ще чуем Обръщението на Линкълн, произнесено в Гетисбърг, ще чуем и гласа на Шекспир.