— Те искаха да ме удавят.
— Това беше сън — тихо рече той. — Сънувала си кошмар.
Катерин отвори очи и седна в леглото. Цялата трепереше.
— Не, не беше сън. Те се опитаха да ме убият.
— Кой? — недоумяваше Кърк.
— Съпругът ми и неговата любовница.
— Катерин, ти имаше кошмар и…
— Говоря истината. Те направиха опит да ме убият, заради което ги осъдиха на смърт.
Кърк не вярваше на ушите си.
— Катерин…
— Не ти казах досега, защото… защото за мен е много мъчително.
Той изведнъж осъзна, че тя говори сериозно.
— Разкажи ми.
— Не исках да дам развод на Лари и той… Той беше влюбен в друга жена и бяха решили да ме убият.
— Кога се случи това?
— Преди година.
— И после?
— Осъдиха ги на смърт и ги екзекутираха.
— Екзекутираха ги само заради опита за убийство, така ли?
— Да.
— Виж какво, не съм запознат добре с гръцкото законодателство, но мога да се обзаложа, че смъртна присъда за опит за убийство не се дава. Вероятно има някаква грешка. Познавам един юрист в Атина. Казва се Петрос Демонидис. Всъщност той работи в прокуратурата. Утре сутрин ще му се обадя и ще разбера.
Катерин все още спеше, когато Кърк Ренолдс се събуди. Облече се тихо и отвори вратата на спалнята. Постоя за момент, загледан в спящата жена. Толкова много я обичам. На всяка цена трябва да разбера какво се е случило. Така ще пропъдя мрачните сенки.
Той слезе във фоайето на хотела и поръча телефонен разговор с Атина. Свърза се с централата.
— Моля ви, искам да говоря с Петрос Демонидис — каза той.
След половин час го извикаха.
— Господин Демонидис? Тук е Кърк Ренолдс. Не знам дали си спомняте за мен.
— Разбира се, че си спомням. Работите за Константин Демирис.
— Точно така.
— С какво мога да ви услужа, господин Ренолдс?
— Моля да ме извините, но бих искал да изясня един проблем, който току-що възникна. Става дума за член от наказателния кодекс на Гърция.
— Имам известни познания в тази област — шеговито подхвърли Демонидис. — Ще се радвам, ако мога да ви услужа.
— Възможно ли е според вашия закон опитът за убийство да се наказва със смърт?
Настъпи продължително мълчание.
— Удобно ли е да попитам защо се интересувате?
— Близък съм с една жена на име Катерин Алегзандър. Тя е убедена, че съпругът й и неговата любовница са осъдени на смърт заради опит да я убият. Звучи ми доста нелогично, разбирате ли?
— Да, естествено — промълви Демонидис. — Много добре ви разбирам. Къде сте всъщност, господин Ренолдс?
— Отседнал съм в хотел „Палас“ в Сен Мориц.
— Нека да проверя и ще ви потърся.
— Много съм ви благодарен. Струва ми се, че Катерин Алегзандър просто се заблуждава. Бих искал да изясня нещата, за да я успокоя.
— Ще ви се обадя при първа възможност.
Свежият въздух на утрото и прекрасната гледка накараха Катерин да забрави кошмарния среднощен спомен.
Двамата с Ренолдс закусиха в селото. Кърк предложи:
— Да вървим на пързалката.
Отидоха на пистата за начинаещи и наеха учител. Катерин сложи ските и се изправи.
— Та това е нелепо — рече тя. — Ако Бог наистина бе пожелал да изглеждаме по този начин, бащите ни щяха да са дървета.
— Моля?
— Нищо, Кърк.
Инструкторът се усмихна.
— Не се тревожете, госпожице Алегзандър. За нула време ще заприличате на професионалист. Започваме от „Корвиля Сас Ронсол“. Писта за начинаещи.
— Сама ще се изненадаш, като видиш колко бързо свиква човек — увери я Ренолдс и се обърна към инструктора. — Мисля днес да се спусна по „Гриша“.
— Пистата е доста стръмна, господине. По-добре идете да загреете на „Корвиля Стандард Маргунс“
— Добра идея. Така ще направя, Катерин. Ще се видим на обяд в хотела.
— Чудесно.
Ренолдс махна с ръка и се отдалечи.
— Приятно прекарване извика Катерин след него. — Не забравяй да пишеш.
— Е — обади се инструкторът, — на работа.
За огромна изненада на Катерин уроците по ски й доставиха огромно удоволствие. В началото бе много неуверена. Чувстваше се неловко и правеше малки несръчни стъпки по полегатия наклон.
— Наведете се малко. Върховете на ските трябва да сочат напред.
— На тях им кажете. Не виждате ли, че не ме слушат — рече Катерин.
— Справяте се чудесно. А сега нека да се спуснем. Свийте коленете и пазете равновесие. Хайде.
Тя падна.
— Да опитаме пак.
Миг по-късно отново се озова на земята. После пак. След време неочаквано за самата нея налучка стойката, при която започваше да пази равновесие. Сякаш й пораснаха криле. Понесе се по склона, опиянена от непознатото усещане. Снегът приятно хрущеше под ските. Вятърът галеше лицето й.