— Страхотно! — възкликна тя. — Сега разбирам защо хората така се пристрастяват. Кога отиваме на голямата писта?
— За днес ще останем тук — засмя се инструкторът. — Олимпийските състезания започват утре.
Катерин прекара великолепна сутрин.
Кърк Ренолдс я намери в ресторанта. Със зачервено от слънцето лице, той седна на масата до нея и я попита:
— Е, как мина?
— Страхотно. Не си счупих нищо. Паднах само шест пъти. Към края вече се справях добре. Утре сигурно ще ме включат в олимпийския отбор.
— Чудесно — усмихна се Ренолдс и понечи да й предаде разговора си с Петрос Демонидис, но се отказа. Не искаше да я връща отново към мъчителните спомени.
Следобед направиха дълга разходка и обиколиха магазинчетата, докато Катерин се почувства изморена.
— Аз по-добре да се връщам, Кърк. Ще ми се да подремна.
— Чудесна идея. На тази височина въздухът е разреден и ако не е свикнал, човек бързо се изморява.
— А ти какво ще правиш?
Той обърна очи към склона в далечината.
— Все пак ще се пусна по „Гриша“. Отдавна ми се иска да опитам.
Изведнъж тя го хвана за ръката.
— Кърк, за снощи… много съжалявам. Ще се опитам да…
— Не искам да се тревожиш. Върви да поспиш.
Той тръгна пръв и Катерин го проследи с поглед. Колко е мил. Питам се, какво намира в идиот като мен.
Катерин спа целия следобед, без да сънува. Когато отвори очи, часовникът показваше шест. Кърк скоро щеше да се върне.
Тя се окъпа, облече се и се замисли за предстоящата вечер. Не, не мисля за вечерта, а за нощта. Ще го направя заради него.
Приближи се до прозореца и погледна навън. Стъмваше се. Кърк явно не може да се откъсне от пистата. Погледът й се спря на стръмния склон в далечината. Ако това наистина е „Гриша“ питам се дали някога ще мога да се спусна оттам.
В седем часа Кърк Ренолдс все още го нямаше. Здрачът бе преминал в непрогледна нощ. Не може да кара в тъмното, мислеше Катерин. Обзалагам се, че е долу в бара. Вече отваряше външната врата, когато телефонът иззвъня.
Права бях, усмихна се тя. Обажда се да ме повика.
Вдигна слушалката и каза:
— Е, какво, срещна ли някой шерп?
— Госпожа Ренолдс? — обади се непознат глас. Тъкмо щеше да каже „грешка“ и си спомни, че Кърк я бе регистрирал с това име.
— Да, на телефона.
— Налага се, да ви съобщя нещо неприятно. Съпругът ви е претърпял злополука.
— О, не! Сериозно ли е?
— Мисля, че да.
— Идвам веднага. Къде?…
— Не знам как да ви кажа… Той е мъртъв. Счупил си е врата на пистата.
16. Глава
Тони Ризоли я наблюдаваше как излиза гола от банята и си мислеше: Защо всички гъркини имат такива големи задници?
Тя се мушна в леглото до него, обви врата му с ръце и прошепна:
— Много се радвам, че избра мене, poalaki. Харесах те още в първия миг.
Тони едва се сдържа да не се изсмее с глас. Тази кучка беше гледала доста порнографски филми.
— И аз теб, котенце — рече той.
„Избрал“ я бе от „Ню Йоркър“, третокласния нощен клуб на улица „Калари“, в който работеше като певица. Момичета като нея гърците презрително наричат gauyeezee skilo, мяукаща лигла. Никое от момичетата, които работеха в заведението, нямаше артистична дарба, но срещу заплащане всяко от тях бе готово да тръгне с първия срещнат. Елена беше хубавичка, с тъмни очи, чувствено лице и закръглено тяло. Беше на двайсет и четири години, а Тони ги предпочиташе малко по-млади. Но тъй като не познаваше никакви жени в този град, бе принуден да се примири.
— Наистина, харесваш ли ме? — попита закачливо Елена.
— Да. Много си падам по теб.
Той погали гърдите й, усети твърдите й зърна и ги стисна.
— Ох!
— Хайде, мръдни надолу, малката.
— Не правя такова нещо — поклати глава тя.
— Хайде бе! — изненада се Ризоли.
В следващия миг той я сграбчи за косата.
— Parakalo! — изпищя Елена.
Ризоли я зашлеви.
— Ако гъкнеш още веднъж, ще ти счупя врата.
После притисна главата й между краката си.
— Хайде, котенце, зарадвай го.
— Пусни ме — изхленчи тя. — Боли.
Ризоли я стисна още по-силно.
— Нали ме харесваш, хайде!
Той разхлаби пръсти. Елена вдигна насълзените си очи.
— Няма да стане.
Изражението му я накара да млъкне. Имаше нещо идиотско в този човек. Как не го бе забелязала по-рано?
— Няма смисъл да се караме. Ние двамата… — започна тя.