— Благодаря ви, но предпочитам…
— Както се казва, ще го изпиете на крак.
— Добре, но само за минута — съгласи се Катерин след кратко колебание.
Обстановката в кабинета бе съвсем семпла, напомняше по-скоро на всекидневна, отколкото на кабинет. По стените висяха вдъхващи спокойствие репродукции. На ниска масичка бе поставена снимката на красива жена и малко момченце. Е, добре, приятен кабинет и симпатично семейство. Но това нищо не означава.
— Заповядайте, седнете — покани я той. — Кафето ще стане след няколко минути.
— Не бих искала да ви губя времето, докторе.
— Не се безпокойте — успокои я той и се настани зад бюрото, без да сваля очи от нея. — Доста неща са минали през главата ви — съчувствено добави той.
— Вие какво точно знаете? — троснато рече тя и сама се изненада резкия си тон.
— Говорих с Ивлин. Тя ми разказа за Сен Мориц. Искрено съжалявам.
Отново тази отвратителна дума.
— Така ли? Ако сте толкова способен, защо не върнете Кърк? — Цялата мъка, която се бе натрупала в нея, изригна като вулкан и тя с ужас осъзна, че е обзета от истерични ридания. — Оставете ме на мира! — крещеше тя. — Оставете ме!
Алан седеше на мястото си и безмълвно я наблюдаваше.
Когато риданията намаляха, тя каза тихо:
— Извинете. Трябва наистина да си вървя. — Стана и се отправи към вратата.
— Не зная дали мога да ви помогна, но бих искал да го направя. Обещавам, че поне няма да ви навредя.
Катерин спря нерешително пред вратата. Извърна се и го погледна с насълзени очи.
— Не зная какво става с мен — чувствам се така объркана.
— Тогава защо не ме оставите да ви помогна да намерите себе си? Ще го направим заедно. Седнете. Ще отида да видя какво става с кафето.
Той се бави около пет минути. Катерин седеше сама и недоумяваше как успя да я уговори да остане. Подействал й бе успокоително. От него наистина се излъчваше спокойствие.
Може и да успее да ми помогне.
Алан Хамилтън се върна с две чаши.
— Ето сметана и захар, ако искате.
— Не, благодаря.
Той седна срещу нея.
— Доколкото разбрах, вашият приятел е загинал при нещастен случай.
— Да. Карал ски на писта, която би трябвало да е затворена. — Беше много мъчително да говори за това. — Вятърът съборил табелата.
— Това първата ви среща със смъртта на близък човек ли е?
Интересно какво трябваше да отговори? О, не. Съпругът ми и любовницата му бяха осъдени на смърт, заради опит да ме убият. Всички около мен умират. Това ще го стресне. Седи и чака отговор, проклетникът. Няма да му доставя това удоволствие. Какво право има да се бърка в живота ми? Мразя го.
Алан Хамилтън не забеляза изписалия се на лицето й гняв. Реши да смени темата.
— Как е Уим? — попита той.
Въпросът я изненада.
— Уим ли? Ами… добре е. Ивлин спомена, че и той е ваш пациент.
— Да.
— Бихте ли ми казали… защо… какви са причините за неговото поведение?
— Дойде при мен, защото не можеше да се задържи на работа. Той е доста рядко явление — чиста проба мизантроп. Не мога да открия причините, но искрено мрази хората. Лишен е от способността да общува.
Той няма чувства, беше казала Ивлин. Никога не се е привързвал към никого.
— Но той е страхотен математик — продължи Алан Хамилтън. — Работата в момента му позволява да прилага онова, което умее.
— За пръв път срещам такъв човек — рече Катерин.
— Госпожице Алегзандър — подзе докторът, — онова, което сте преживели, е много мъчително, но ми се струва, че ще успея да го направя по-леко за вас. Бих искал да опитам.
— Не зная… — рече Катерин. — Всичко ми се струва напълно безнадеждно.
— Щом сте стигнали до дъното, единственият път за вас е нагоре, нали? — усмихна се той, а усмивката му беше заразителна. — Защо не определим ден и час за още една среща? Ако и след това все така ме мразите, ще спрем с опитите.
— Не ви мразя — искрено разкаяна промълви Катерин. — Всъщност може би само малко.
Алан Хамилтън погледна графика си за следващите дни. Всичко беше заето.
— Какво ще кажете за понеделник? — попита той. — В един часа. — Това бе часът му за обяд, но този ден щеше да го пропусне. Катерин Алегзандър носеше непоносимо бреме в душата си и той бе решил да направи всичко възможно да й помогне. Тя го изгледа мълчаливо.
— Добре.
— Чудесно. До понеделник в такъв случай. — Той й подаде визитната си картичка. — Ако междувременно ви потрябвам, тук са записани телефоните в кабинета ми и у дома. Спя леко, така че не се безпокойте и звънете.