— Благодаря ви — въздъхна Катерин. — Ще се видим в понеделник.
Доктор Алан Хамилтън я изпрати с поглед. Толкова е безпомощна и красива. Трябва да внимавам. Спря поглед на снимката върху масичката. Какво ли би си помислила Анджела?
Телефонът иззвъня през нощта. Константин Демирис вдигна слушалката.
— „Теле“ е потънал?! — възкликна той. — Не мога да повярвам.
— Така е, господин Демирис. Бреговата охрана е открила отломки от кораба.
— Има ли спасени?
— Не, господине. За съжаление, не. Целият екипаж е загинал.
— Какъв кошмар. Знае ли някои какво се е случило?
— Вероятно никога няма да узнаем. Всички доказателства са на дъното на океана.
— Океанът — въздъхна Демирис. — Жестокият океан.
— Да направим ли необходимите постъпки за застраховките?
— Трудно ми е да мисля сега за това, когато всички онези смели мъже са загинали… но да, да, разбира се. Направете каквото е необходимо.
Стана и прибра вазата в личната си колекция. Време бе да се погрижи за наказанието на своя шурей.
18. Глава
Спирос Ламбру трескаво очакваше да получи някаква информация за ареста на Константин Демирис. Радиото в кабинета му бе пуснато, преглеждаше и всички вестници. Време е да се получи някакво съобщение, мислеше Ламбру. Полицията трябва да го е арестувала вече.
Щом Тони Ризоли му се обади, за да каже, че е на борда на „Теле“ и всеки момент ще отплува, той се обади на митническите власти в Съединените щати, анонимно то се знае, за да предаде, че „Теле“ пренася голямо количество хероин.
Би трябвало да са го прибрали вече. Защо ли мълчат вестниците?
Уредбата на бюрото му иззвъня.
— Господин Демирис на втора.
— Някой търси господин Демирис, така ли?
— Не. Господин Демирис се обажда.
Обля го студена пот.
— Не е възможно! — Той нервно вдигна слушалката. — Коста?
— Спирос — стигна до него бодрият глас на Демирис. — Как е?
— Добре. Много добре. Къде си?
— В Атина.
— Аха. — Той преглътна няколко пъти. — Не сме се чували скоро.
— Бях много зает. Какво ще кажеш да обядваме заедно днес? Свободен ли си?
Ламбру имаше важна среща.
— Да, разбира се.
— Добре, ще се видим в клуба в два.
Ламбру остави слушалката с трепереща ръка. Какво се беше случило, по дяволите? Много скоро щеше да разбере.
Константин Демирис накара Спирос да го чака близо трийсет минути и когато най-накрая се появи, подхвърли небрежно:
— Извинявай, че закъснях.
— Няма нищо.
Спирос внимателно изучаваше лицето на зет си, с надеждата да открие някакви следи от преживяни неприятности. Нищо.
— Гладен съм — заяви Демирис. — А ти? Дай да видя какво има днес. — Той прегледа бързо менюто. — Стриди. Какво ще кажеш да започнем със стриди?
— Не, благодаря. — Загубил бе апетит. Коста се държеше прекалено ведро и лоши предчувствия обзеха Ламбру.
Поръчаха и Демирис каза небрежно:
— Би трябвало да ти благодаря, Спирос.
— За какво — ококори очи Ламбру.
— За чудесния клиент, който ми изпрати — господин Ризоли.
Ламбру усети, че устата му пресъхва.
— Ти… ти срещна ли се с него?
— Да. Обеща да продължим контактите. — Демирис въздъхна. — Въпреки, че да ти кажа правото, според мен в него няма повече бъдеще.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Тони Ризоли е мъртъв — заяви Демирис.
— Как така? Кога?
— Нещастен случай, Спирос. — Константин Демирис не откъсваше очите си от Ламбру. — Всеки, който се опита да ме измами, умира при нещастен случай.
— Не те… разбирам.
— Така ли? Ти се опита да ме съсипеш. Не успя. Едно е сигурно — щеше да е по-добре за теб, ако беше успял.
— Не разбирам за какво говориш?
— Така ли? — Константин Демирис се усмихна. — Много скоро ще разбереш. Но първо ще съсипя сестра ти.
Сервираха стридите.
— Изглеждат чудесно! Наздраве!
Константин Демирис си спомняше с голямо удоволствие за обяда. Спирос Ламбру бе напълно изваден от релси. Той много държеше на сестра си, а Демирис бе решил да унищожи и двамата.
Но преди това се налагаше да се погрижи за нещо друго. Катерин Алегзандър. След смъртта на Кърк му се беше обадила почти в истерия.
— Такъв… такъв ужас!
— Много съжалявам, Катерин. Представям си, колко си била привързана към Кърк. И за двама ни загубата е голяма.
Налага се да променя плановете, мислеше Демирис. Вече няма време за Рафина. Катерин бе единствената брънка, свързваща го все още с онова, което се случи между Ноел Паж и Лари Дъглас. Направи грешка, като я остави между живите толкова дълго. Докато беше жива, все някой можеше да успее да докаже участието му в цялата история. Само след нейната смърт можеше да се чувства в безопасност.