— Къде е жена ми? Имахме среща.
— Няма я тук — отговори лейтенантът. — Претърсихме къщата, огледахме и плажа. По всичко личи, че в къщата са влизали крадци.
— Но къде е Мелина? Тя ли ви повика? Тук ли беше тя?
— Според нас е идвала по някое време. — Лейтенантът му подаде дамски часовник. Стъклото бе счупено, стрелките показваха три часа.
— Това часовникът на вашата жена ли е?
— Прилича на него.
— На гърба е написано „На Мелина с обич, Коста.“
— Значи е нейният. Подарък за рождения й ден.
Теофилос посочи няколко тъмни петна по килима.
— Това е кръв. — Мъжът вдигна и един нож, като внимаваше да не го докосне до дръжката. Острието бе цялото в кръв.
— Виждали ли сте този нож?
Демирис хвърли бегъл поглед на ножа.
— Не. Да не искате да кажете, че е мъртва?
— Много е възможно, господине. Открихме по пясъка следи от кръв, които водеха към водата.
— Боже Господи! — рече Демирис.
— За щастие отпечатъците по дръжката са съвсем ясни.
Демирис се отпусна на един стол.
— Значи ще хванете престъпника.
— Да, при условие, че има досие при нас. Следи от пръсти има по цялата къща и ще трябва да определим на кого са. Ако нямате нищо против, ще вземем и вашите — за да ги елиминираме.
— Разбира се — рече Демирис след кратко колебание.
— Колегата ще се погрижи за това.
Демирис приближи полицая, който държеше тампон с мастило за снемане на отпечатъци.
— Бихте ли поставили пръстите си тук, господине. — След минута всичко бе готово. — Чиста формалност.
— Да, разбирам.
Лейтенант Теофилос подаде на Демирис малка визитна картичка.
— Можете ли да ни кажете нещо за това, господин Демирис?
На нея пишеше ЧАСТНА ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ „КАТЕЛАНОС“. Върна я на полицая.
— Не. Важно ли е?
— Засега не мога да кажа. Ще проверим.
— Естествено. Искам да направите всичко възможно, за да разберете кой е виновен. И ми съобщете, ако откриете нещо във връзка с жена ми.
Лейтенант Теофилос го погледна и кимна.
— Не се безпокойте. Веднага ще ви известим.
Мелина. Златното момиче, привлекателната умна и забавна Мелина. Колко хубаво бе всичко в началото. След това тя уби техния син, а за такова нещо прошка няма. Единствено смъртта…
Към обяд на следващия ден го потърсиха. Константин Демирис имаше важно съвещание, когато уредбата на бюрото му иззвъня.
— Прощавайте, господин Демирис… — рече секретарката.
— Казах ви да не ме безпокоите.
— Зная, господине, но на телефона е инспектор Лаванос. Твърди, че е спешно. Да му кажа ли, че…
— Не, свържи ме. Моля да ме извините за момент, господа — обърна се той към мъжете в кабинета. Вдигна слушалката и каза: — Демирис на телефона.
— Обажда се главен инспектор Лаванос от Централното управление. Имаме сведения, които може би ще ви заинтересуват. Ще ви бъде ли удобно да дойдете в управлението?
— Сведенията във връзка с жена ми ли са?
— Ако нямате нищо против, предпочитам да не го обсъждам по телефона.
Демирис се поколеба, но каза:
— Идвам веднага. — Остави слушалката и се обърна към присъстващите в кабинета. — Предлагам да минете в залата за обяд и там да обсъдите предложението ми. Надявам се да съм тук за обяда.
Думите му бяха посрещнати с одобрителен шум. След пет минути той беше на път за полицейското управление.
В кабинета на инспектора го чакаха пет-шест души. Сред тях бе и лейтенантът, с когото се запозна във вилата. Представиха му и прокурора Делма.
Нисък набит мъж, с надвиснали над очите вежди, той имаше кръгло лице и безскрупулен поглед.
— Какво се е случило? — попита Демирис. — Имате ли някакви вести от жена ми?
— Честно да ви кажа — започна главният инспектор, — попаднахме на данни, които ни озадачиха и се надяваме, че ще можете да ни помогнете.
— Зная твърде малко, за да ви бъда полезен. Всичко е толкова неочаквано…
— Вие имахте среща с жена си в три часа във вилата, нали?
— Моля? Не. Госпожа Демирис ми телефонира и поиска да се срещнем там в седем часа.
— Странно, прислужничката у дома ви ни каза, че около два часа сте телефонирали на жена си и сте настояли тя да отиде във вилата и да ви чака там.
— Нещо не е разбрала. Жена ми се обади, за да ми каже, че ще ме чака в седем вечерта.
— Разбирам. Значи прислужничката не е разбрала.
— Очевидно.
— Знаете ли какви са били причините жена ви да ви повика на такава среща?
— Предполагам, за да ме уговаря да се откажа от развода.
— Казали сте на жена си, че имате намерение да се развеждате?