— Да.
— Прислужничката твърди, че е дочула телефонен разговор на госпожа Демирис с вас, от който е разбрала, че жена ви иска развод.
— Пукната пара не давам за това, какво казва прислужничката. Ще трябва да повярвате на мен.
— Господин Демирис, държите ли бански гащета във вилата си?
— Във вилата ли? Не. Отдавна се отказах да се къпя в морето. Плувам само в басейна у дома.
Главният инспектор отвори едно от чекмеджетата на бюрото и извади чифт бански гащета в найлонов плик. Вдигна ги, за да може Демирис да ги разгледа.
— Ваши ли са?
— Може и да са мои.
— С вашите инициали са.
— Да, май че са мои.
— Намерихме ги в един шкаф във вилата ви.
— Така ли? Вероятно са забравени там. Но защо…?
— Още са мокри от морската вода. Анализът показа, че това е вода от вашето заливче. Имат и петна от кръв.
В стаята бе станало много горещо.
— Значи някой друг ги е оставил там — твърде заяви Демирис.
— Защо ще го прави? — попита прокурорът. — Този въпрос също не е изяснен.
Главният инспектор взе малкото пликче на бюрото и извади от него златно копче.
— Моите хора го намериха под един килим във вилата. Познавате ли го?
— Не.
— От ваше сако е. Позволихме си да прегледаме гардероба ви тази сутрин. На един от блейзерите ви липсва точно такова копче. Конците напълно съвпадат. Само преди седмица сакото е било на химическо чистене.
— Не съм…
— Господин Демирис, вие споменахте, че сте съобщили на жена си, че искате развод, а тя се е опитала да ви разубеди.
— Точно така.
Главният инспектор взе в ръка визитната картичка, която му бе показал във вилата предишния ден.
— Изпратихме човек в детективска агенция „Кателанос“
— Казах ви, че никога не съм чувал за тях.
— Жена ви ги е наела, за да я охраняват.
— Мелина? — стъписан възкликна Демирис. — Но от какво да я охраняват?
— От вас. Според собственика на фирмата, жена ви е искала да се разведе с вас и вие сте я предупредили, че ако подаде молба, ще я убиете. Попитал я защо не отиде в полицията, за да поиска защита. Отговорила, че не иска да се шуми около случая.
— Тръгвам си, защото не желая да слушам повече тези лъжи. Няма смисъл да…
Главният инспектор издърпа едно чекмедже и извади ножа, който бяха намерили във вилата.
— Вчера сте казали на офицера, че не познавате този нож.
— Точно така.
— Но по него открихме ваши отпечатъци.
Демирис зяпна от изненада.
— Мои? Трябва да има някаква грешка. Това не е възможно!
Умът му трескаво работеше. Бързо прехвърли доказателствата, които едно след друго се трупаха срещу него: прислужничката твърди, че се е обадил на жена си в два и е поръчал да отиде сама във вилата край морето… банските му гащета, покрити с кръв… копче от негов блейзер… нож с неговите отпечатъци по дръжката.
— Как не разбирате, идиоти такива, че цялата работа е скалъпена — разкрещя се той. — Някой е занесъл банските във вилата, напръскал е тях и ножа с кръв, откъснал е копче от сакото ми и…
Прокурорът го прекъсна:
— Господин Демирис, обяснете ни, моля ви, защо по дръжката на ножа има ваши отпечатъци?
— Това… това не зная. Всъщност, чакайте. Спомних си. Мелина ме помоли да срежа връвта на някакъв пакет. Това сигурно е ножът, който ми подаде. Ето защо и отпечатъците ми са на него.
— И какво имаше в пакета?
— Ами не зная.
— Как така?
— Само срязах връвта. Тя изобщо не отвори пакета.
— Как си обяснявате присъствието на капки кръв върху килима и пясъка, по посока на водата?
— За мен е очевидно бързо го прекъсна Демирис, — че Мелина се е порязала и е тръгнала към морето, за да си помислите, че съм я убил. Опитва се да си отмъсти, защото й казах, че ще се разведа с нея. А сега положително се е скрила някъде и тайничко се смее, защото си мисли, че ще ме арестувате. Мелина е жива и здрава точно толкова, колкото и аз.
— Де да беше така, господине — сериозно заяви прокурорът. — Тази сутрин извадихме тялото й от морето. Била е намушкана с нож и удавена. Господин Демирис, задържам ви по обвинение в убийството на жена ви.
24. Глава
В началото Мелина нямаше представа как ще осъществи плана си. Знаеше само, че мъжът й иска да унищожи брат й, а тя не трябва да позволи това. Коста трябваше да бъде спрян по някакъв начин. Нейният собствен живот вече нямаше значение. Дните и нощите й бяха изпълнени с болка и унижение. Спомни си как Спирос се бе опитал да я предпази от този брак. Не бива да се омъжваш за Демирис. Той е истинско чудовище. Ще те съсипе. Ала тя бе твърде влюбена, за да го послуша. Сега се налагаше да помисли, как да ликвидира собствения си съпруг. Как? Мисли като Коста, реши тя. Така и направи. До сутринта бе измислила всички подробности. Останалото се подреди лесно и просто.