Константин Демирис работеше в кабинета, когато Мелина влезе при него. Държеше пакет, стегнат с канап. Носеше и голям кухненски нож.
— Коста, би ли срязал този канап? Не мога да се справя с него.
— Естествено, че няма да можеш — ядосано отвърна той. — Не си и чувала как се държи нож. — Той дръпна пакета от ръката й и се залови с канапа. — Защо не накара някой от прислугата да го среже?
Мелина замълча.
— Ето! — рече той и остави ножа на масата. Тя внимателно го хвана за върха.
— Коста, не може да продължава така — тихо промълви тя. — Аз все още те обичам. Ти сигурно също имаш някакви чувства към мен. Спомняш ли си прекрасното време, което бяхме все заедно? А нощта на първата ни брачна нощ, когато…
— За бога — троснато рече Демирис. — Как не разбираш? Всичко е свършено. Не желая да имам нищо общо с теб. Излизай, че ми се повдига като те гледам.
Мелина стоеше с широко отворени очи, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Е, добре. Нека бъде по твоему — тихо рече тя и излезе от кабинета с ножа в ръка.
— Забрави си пакета — извика Демирис след нея. Но тя не се върна.
Мелина влезе в стаята на съпруга си и отвори вратата на гардероба. Вътре висяха десетки костюми. В дъното бяха спортните сака. Откъсна едно от златните им копчета. Пусна го в джоба си.
После отвори някакво чекмедже и измъкна чифт бански гащета с неговите инициали. Почти свърших, въздъхна тя.
Детективска агенция „Кателанос“ се намираше на улица „Софоклис“ в стара ъглова тухлена сграда. Мелина влезе в кабинета на собственика на агенцията, господин Кателанос — дребен плешив мъж с тънички мустаци.
— Добро утро, госпожо Демирис. С какво мога да ви бъда полезен?
— Имам нужда от защита.
— Каква защита?
— От съпруга ми.
Кателанос смръщи вежди. Надушваше опасност. Твърде неразумно бе да се заема със случаи, които можеха да засегнат мъже с властта на Константин Демирис.
— Защо не се обърнете към полицията?
— Не мога да направя такова нещо. Не искам да се разчува. Държа да го запазя в тайна. Казах му, че искам развод, а той заплаши, че ще ме убие, ако направя такова нещо. Точно затова и дойдох при вас.
— Разбирам. Какво точно искате от мен?
— Да назначите няколко души, които да ме охраняват.
Красива жена, помисли си Кателанос. Малко нервна. Трудно беше да повярва, че съпругът й ще иска да й причини някакво зло. Вероятно става дума за някаква малка семейна свада, която ще отмине за два-три дни.
Защо да се отказва от един тлъстичък хонорар. Кателанос реши, че си заслужава риска.
— Е добре — рече той. — Ще ви изпратя най-способния колега. Откога искате да започнем?
— От понеделник.
Прав беше. Нямаше нищо спешно. Мелина стана.
— Ще ви се обадя. Имате ли визитна картичка?
— Да, разбира се.
Кателанос й подаде визитната си картичка и я изпрати до вратата. Обичам такива клиенти, мислеше си той. Името й ще привлече и други клиенти.
Мелина се прибра у дома и се обади на Спирос.
— Искам да ти съобщя една хубава новина. — Гласът й потрепваше от вълнение. — Коста иска мир.
— Моля? Не му вярвам, Мелина. Това е някакъв номер. Той не е…
— Не си прав. Наистина го иска. Дава си сметка колко е глупаво да се карате непрестанно. Иска мир и спокойствие в семейството.
— Не зная — рече Спирос след кратко мълчание.
— Дай му поне шанс. Предлага да се срещнете в къщата ти при Акрокоринт днес в три следобед.
— Но дотам има три часа път. Защо да не се видим в града?
— Не знам, така ми каза — рече Мелина. — Щом е в името на мира.
— Добре. Ще отида. Правя го само заради теб.
— Заради нас двамата — уточни Мелина. — Довиждане, Спирос.
— Довиждане.
Мелина телефонира и на Константин.
— Какво има? Зает съм — грубо я сряза той.
— Току-що ми се обади Спирос. Би искал да сключите примирие.
Последва кратък презрителен смях.
— В това не се съмнявам. Веднъж да приключа с него и ще потъне завинаги в пълен мир.
— Твърди, че не желае да се карате повече. Иска да ти продаде корабите си.
— Да ми ги продаде ли? Сигурна ли си?
В гласа му ясно прозвучаха нотки на искрен интерес.
— Да, твърди, че са му омръзнали.
— Чудесно. Кажи му да изпрати счетоводителите си при мен и.
— Не. Той предпочита да се срещнете днес следобед в три часа в Акрокоринт.
— В неговата вила?