— Атина…
— Да.
— Атина има население от осемстотин и шест хиляди…
Очевидно Мелина не успя да го убеди в сериозността на положението. Затвори телефона. Направила бе всичко възможно.
Уим се върна на бюрото си. Не можеше да проумее току-що чутото по телефона. Някой ще се опита да убие Катерин. Тази година в Англия са извършени сто и четиринайсет убийства, Катерин ще бъде сто и петнайсетото. Един от мъжете, пристигнали от Атина — Джери Хейли, Ив Ренар, Дино Матуси. Един от тях щеше да убие Катерин. Компютърният мозък на Уим тутакси достави цялата информация за тримата мъже. Мисля, че зная кой е убиецът.
Катерин се върна, но Уим не й каза за съобщението.
Искаше да се увери, че е прав.
Всяка вечер Катерин излизаше с някой от тримата мъже и когато на сутринта идваше в кантората, Уим беше вече там. Всеки път, когато влизаше, той сякаш се разочароваше, че отново я вижда.
Кога ще му даде възможност да го направи, питаше се той. Дали да не й каже за обаждането? Нямаше да е честно. Така щеше да се намеси в работата на съдбата.
25. Глава
Пътят с кола до вилата край брега траеше около час. Напълно достатъчно, за да прехвърли събитията от последните двайсет години. Мелина си припомни толкова много неща. Коста, млад и хубав, казва: Пратена сте от боговете, за да покажете на нас, смъртните, какво значи красота. Не бих могъл да кажа нещо, което да бъде достойно за вас Чудесните разходки с яхтата и идиличните прекарвания на Псара. Дните, изпълнени с изненади, и нощите на страстна любов. След това спонтанният аборт, поредицата любовници, авантюрата с Ноел Паж. Побоищата и униженията пред чужди хора. Не виждам защо живееш!, бе казал той. Защо не се самоубиеш? Накрая заплахата да унищожи Спирос. Това преля чашата.
Брегът беше безлюден. Облаци покриваха небето, а откъм морето духаше мразовит вятър. Предзнаменование, помисли тя.
Разходи се за последен път в уютната, пълна с приятни спомени къща.
Сетне се залови да преобръща мебелите, да чупи лампи. Раздра роклята си и я захвърли на пода. Остави визитната картичка на детективското бюро на масичката. Повдигна един от килимите и пусна копчето под него. Свали часовника си, подарък от Коста за един рожден ден, и го разби в масата.
Взе банските гащета и ги занесе на плажа. Намокри ги с морска вода и се върна в къщата. Остана да свърши още нещо. Време е, помисли си тя. Пое дълбоко въздух и извади кухненския нож, като внимаваше да не свали хартията, с която бе увита дръжката. Подържа го миг-два, втренчила поглед в острието. Настъпил бе решителният момент. Трябваше да прободе тялото си достатъчно дълбоко, за да прилича на убийство, и в същото време да й останат сили да изпълни плана си докрай.
Затвори очи и опряла ножа в тялото си, силно натисна.
Болката беше страшна. Кръв бликна от раната. Мелина притисна мокрите гащета до раната и когато подгизнаха от кръв, ги хвърли в шкафа. Усети, че й се завива свят. Огледа се, за да се увери, че не е пропуснала нещо, след което, олюлявайки се, се запъти към вратата. След нея се стичаха алени капки кръв.
Запъти се към брега. Кръвта шуртеше много по-силно. Няма да успея. Коста отново ще спечели. Не бива да го допускам.
Имаше чувството, че пътят до брега няма край. Само още една крачка. И още една.
Продължаваше да върви, като отчаяно се бореше със световъртежа. Пред очите й играеха кръгове. Падна, но се задържа на колене. Не бива да спирам. Изправи се с мъка и продължи напред, докато усети студената вода да се плиска в краката й.
Когато солената вода заля раната, тя изкрещя от непоносимата болка. Правя го заради Спирос. Моят скъп Спирос.
В далечината забеляза облак, който се спускаше над хоризонта. Заплува към него, оставяйки след себе си кървава следа. И, о чудо! Облакът я обгърна нежно и я понесе. Вече не изпитваше болка, всичко наоколо тънеше в мир и спокойствие.
Отивам си у дома. Най-сетне у дома.
26. Глава
Задържам ви по обвинение в убийство на жена ви.
След това събитията започнаха да се развиват като на забавена филмова лента. Ваеха му всички данни, снеха отново отпечатъци от пръстите. Снимаха го и го настаниха в затворническа килия. Направо не му се вярваше, че дръзват да направят всичко това с него.
— Доведете ми Петрос Демонидис. Кажете му, че искам да го видя веднага.